Выбрать главу

Чак като затворих вратата след себе си, осъзнах, че не си бях взела книга. После си спомних за лъскавото списание и диаграмата с огромната цифра срещу усмихнатото ми лице. Задължително щях да подръпна ухото си на вечеря. Максън трябваше да научи. Надявах се, че видеше ли мнението на хората за мен, щеше да даде малко по-голяма свобода на чувствата си.

Когато стигнах ъгъла на коридора към Дамския салон, познат образ ми напомни, че трябваше да се занимая и с някои още по-важни планове. Бях обещала на Максън, че ще намеря начин да се срещна с Огъст, а единственият ми вариант да го сторя се задаваше пред мен.

Аспен крачеше по коридора, като че ли още по-мускулест и висок от предишната ни среща.

Озърнах се наоколо, за да се уверя, че сме сами. Надолу по коридора имаше няколко стражи, но нямаше как да ни чуят.

— Ехо — привиках го аз. Прехапах устна, надявайки се, че Аспен наистина беше толкова вещ в професията си, колкото мислех. — Трябва да ми помогнеш.

— Само кажи как — отвърна той, без дори да се замисли.

ДВАНАЙСЕТА ГЛАВА

Оказах се права. Аспен познаваше всяко кътче на двореца и знаеше как да ни измъкне от него.

— Съвсем сигурна ли си за това? — попита Максън, докато се преобличахме в стаята ми на следващата вечер.

— Трябва да разберем какво се случва. Убедена съм, че сме в безопасност — уверих го аз.

Говорехме си през открехнатата врата на банята, където Максън разсъбличаше костюма си, заменяйки го с обичайното облекло на Шестица — дънки и памучна риза. Макар и малко големички, дрехите на Аспен щяха да свършат работа. За мен беше подсигурил дрехи от един по-дребен страж, но въпреки това ми се наложи да подвия няколко пъти ръба на панталона, за да видя стъпалата си.

— Май имаш голямо доверие на този страж — изкоментира Максън с неразгадаем тон. Вероятно беше на тръни.

— Прислужничките ми го определиха като един от най-добрите в дворцовата стража. А и ме упъти към скривалището по време на атаката на Южняците, когато всички останали закъсняваха. Имам чувството, че е в постоянна готовност, дори когато положението е спокойно. Струва ми се надежден. Довери ми се.

Отвъд вратата се чуваше шумолене на дрехи.

— Откъде знаеше, че е способен да ни изведе от двореца?

— Не знаех със сигурност. Просто го попитах.

— И той се съгласи ей така? — учуди се Максън.

— Казах му, че ти ме изпращаш, разбира се.

Той издаде някакъв звук, навярно въздишка.

— Продължавам да твърдя, че не е разумно да идваш.

— Въпреки това ще дойда, Максън. Готов ли си?

— Да. Трябва само да се обуя.

Отворих вратата, а Максън ме огледа от глава до пети и прихна да се смее.

— Извинявай. Просто съм свикнал да те виждам в рокли.

— И ти си като друг човек без костюма си. — Вярно беше, само че не и в комичен смисъл. Макар и дрехите на Аспен да бяха възголеми, Максън изглеждаше добре в най-обикновени дънки. Ризата беше с къси ръкави и успях да оплакна очи в онези мускулести ръце, които бях зървала само веднъж в тайната стаичка.

— Тези панталони са прекалено тежки. Не мога да разбера какво им харесваш — коментира той, припомняйки си желанието ми от най-първия ми ден в двореца.

Аз свих рамене.

— Просто ми харесват.

Той се усмихна, поклащайки глава. После отиде до гардероба ми и го отвори, без да иска позволение.

— Трябва да стегнем с нещо панталоните ти, в противен случай ни очаква доста скандална вечер. И бездруго е достатъчно скандална дотук.

Максън извади виненочервено шалче и го прокара през гайките на панталона ми.

Не знам защо, но постъпката му ме трогна. Сърцето ми затуптя лудо и за момент се запитах дали не го чуваше как крещи колко много го обичам. Дори така да беше, умишлено пренебрегнах гласа му в името на общата ни кауза.

— Виж сега — подхвана той, връзвайки на възел шалчето, — тръгваме на особено опасна мисия. Ако нещо се случи, искам да бягаш с всички сили. Изобщо не опитвай да се върнеш в двореца. Скрий се в нечий дом за през нощта.

Максън отстъпи назад и се вгледа в тревожните ми очи. Аз килнах глава.

— Точно в момента да моля някое семейство да ме приюти, е също толкова опасно, колкото и да се дам на бунтовниците. Народът може да е ядосан, задето отказваме да напуснем Избора.