— Ако има нещо вярно в статията, която ти е показала Селест, то вероятно хората се гордеят с теб.
Тъкмо се канех да оспоря твърдението му, когато на вратата се почука. Той отиде да отвори и Аспен бързо се вмъкна в притъмнялата ми стая с още един страж.
— Ваше Височество — поздрави го Аспен с малък поклон. — Лейди Америка ме уведоми, че имате желание да напуснете пределите на двореца.
Максън въздъхна.
— Да. И доколкото разбирам, вие сте човекът, способен да ми помогне, страж… — той погледна към значката с името на Аспен — … Леджър.
Аспен кимна.
— Всъщност не е особено сложно. Струва ми се, че дискретността ще е по-голямото предизвикателство.
— Защо смятате така?
— Предполагам, неслучайно тръгвате през нощта, и то без знанието на краля. Ако Негово Височество ни отправи директен въпрос обаче — подхвана Аспен, поглеждайки към другия страж, — ще трябва да му кажем истината.
— Напълно разбираемо. Надявам се сам да му я разкрия в най-скоро време, но за момента дискретността наистина е от значение.
— Едва ли ще срещнем затруднения — увери го Аспен и се поколеба, преди да продължи: — Не смятам, че е разумно госпожицата да ви придружава.
Сякаш спечелил спора помежду ни, Максън ме изгледа с изражение, гласящо: Видя ли?!
Аз изпънах гордо гръб.
— Нямам намерение просто да бездействам. Веднъж ме преследваха бунтовници и се измъкнах невредима.
— Само че не бяха Южняци — посочи Максън.
— Идвам — отсякох. — Стига сме губили време.
— За протокола: никой не е съгласен с теб.
— За протокола: не ме е грижа.
Максън въздъхна и нахлузи плетената шапка на главата си.
— Какво следва?
— Планът е елементарен — заяви решително Аспен. — Два пъти седмично от двореца потегля снабдителен камион. Понякога обаче на кухненския персонал му изникват други нужди и отново изпраща камиона до града. Обикновено в него се качват няколко души от кухнята, придружени от шепа стражи.
— И никой няма да ни заподозре? — попитах аз.
Аспен поклати глава.
— По принцип курсовете се изпълняват нощем. Ако на готвача му потрябват още яйца за закуска, то е най-добре поръчката да се изпълни преди изгрев слънце. Максън изтича до панталона от костюма си и прерови джобовете му.
— Успях да изпратя бележка до Огъст. Иска да се срещнем на този адрес — Максън подаде листчето на Аспен, който го прегледа заедно с другия страж.
— Знаеш ли къде е това? — попита Аспен колегата си.
Стражът — тъмнокож младеж, на чиято значка пишеше ЕЙВЪРИ — кимна утвърдително.
— Не е в най-безопасната част на града, но поне е достатъчно близо до хранителния склад, че да не събудим подозрения.
— Добре — каза Аспен. После погледна към мен. — Скрийте косата си под шапката.
Аз навих косата си нагоре, надявайки се, че ще се събере под плетената шапка, подсигурена ми от Аспен. Когато натиках вътре и последните кичури, погледнах към Максън.
— Е?
Той едва сподави смеха си.
— Красота.
Сръгах го шеговито в ръката, преди да обърна вниманието си към Аспен за понататъшни инструкции.
Веднага забелязах колко го заболя да ме види в толкова близки отношения с Максън. А може би възмущението му се простираше и отвъд този невинен жест. Двамата с него се бяхме крили в детската къщичка две години наред, а ето че сега ми предстоеше да се втурна към улицата след вечерния час, и то с мъжа, когото Южняците искаха да разкъсат на парчета.
Настоящият миг беше като плесник в лицето на цялото ни минало.
И макар вече да не бях влюбена в Аспен, продължавах да държа на него и не исках да му причинявам болка.
Максън вероятно нямаше време да забележи гримасата му, тъй като Аспен побърза да си възвърне деловото изражение.
— Последвайте ни.
Аспен и страж Ейвъри ни поведоха по коридора и надолу по стълбището, водещо към солидното скривалище на кралското семейство. Но вместо да се отправим към масивните стоманени врати, притичахме по протежението на двореца, а накрая се изкачихме по още едно спираловидно стълбище. Предполагах, че ни водят към първия етаж, но се озовахме в кухнята.
Моментално ме обля приятна топлина и апетитният аромат на печащ се хляб. За част от секундата се почувствах у дома. Бях си представяла дворцовата кухня като приличаща на болница, като стерилно помещение, подобно на големите пекарни в хубавите квартали на Каролина. Но тук ме посрещнаха огромни дървени маси, отрупани със зеленчуци за готвене. На места се виждаха бележки, напомнящи на дежурните работници какво трябва да се свърши. Общо взето, в кухнята цареше уютна атмосфера, независимо от гигантските u размери.