Огъст въздъхна.
— Обмисляме варианти за ответен удар. Южняците не прилагат военни тактики: просто нападат хората. Поддръжниците ни се страхуват да не бъдат разкрити, но са навсякъде. Именно те са най-добрият ни шанс за изненадваща атака. Дори може да се каже, че вече сме сформирали нещо като армия, но в общи линии ни липсва въоръжение. Няма как да надвием Южняците, при положение че по-голямата част от съпротивата ни се сражава с тухли и вили.
— Трябват ви оръжия?
— Не бихме отказали.
Максън обмисли въпроса.
— Способни сте на действия, които ние просто не можем да предприемем от двореца. Но не ми допада идеята да изпратя хората си на мисия за отстраняване на онези варвари. Обречени са на сигурна смърт.
— Възможно е — не оспори Огъст.
— Освен това не е за пренебрегване и още една малка подробност: каква гаранция имам, че в крайна сметка няма да използвате оръжията ми срещу мен?
Огъст изсумтя.
— Вече не знам как да ви убедя, че сме на ваша страна, но е така. Открай време се стремим единствено към елиминирането на кастовата система и сме готови да ви окажем подкрепа в тази насока. Нямам никакво намерение да ви навредя, Максън, и смятам, че го знаете. — Двамата с Максън впиха очи един в друг. — Ако не беше така, нямаше да сте тук.
— Ваше Височество — обади се Аспен, — простете намесата ми, но сред нас има хора, които биха искали да дадат урок на Южняците не по-малко от вас самия. Лично бих се нагърбил с отговорността да обуча желаещите в някои от техниките на ръкопашния бой.
Гордост изпълни гърдите ми. Такъв беше моят Аспен: вечно готов да се отзове.
Максън му кимна, преди отново да се обърне към Огъст.
— Ще ми е нужно време за размисъл. Вероятно ще успея да ви подсигуря обучение, но не и да ви въоръжа. Дори да имах пълна вяра в добрите ви намерения, разбере ли баща ми, че контактувам с вас, не мога даже да си представя какво ще направи. Максън изопна мускулите по гърба си съвсем несъзнателно. Хрумна ми, че вероятно го беше правил доста пъти пред мен, но тогава не бях подозирала каква е причината. Дори в момент като този тайната му го изтезаваше.
— Вярно е. Всъщност няма да е зле да се ориентирате към тръгване. Ще ви уведомя веднага щом науча нещо ново, но за момента положението е стабилно. Е, поне дотолкова, доколкото може да се очаква. — Огъст подаде някаква бележка на Максън.
— Разполагаме с една наземна телефонна линия. Можете да ни се обадите, ако изникне нещо спешно. Мика отговаря за тези въпроси.
Огъст махна с ръка към момчето, което дори не беше гъкнало през цялото време.
То присви устни така, сякаш се канеше да ги отхапе, и кимна едва забележимо. Нещо в поведението му говореше, че е едновременно свенливо и нетърпеливо да помогне.
— Чудесно. Ще я използвам предпазливо — Максън пъхна листчето в джоба си. — Ще се свържа с вас при първа възможност. — Той стана, а аз последвах примера му, надничайки към Джорджа.
Тя заобиколи масата и дойде до мен.
— Успех с обратния път. И да знаеш, че номерът е и на твое разположение.
— Благодаря! — прегърнах я набързо и тръгнах подир Максън, Аспен и страж Ейвъри. Успях да хвърля един прощален поглед към тези наши необикновени приятели, преди да затворят и залостят вратата след нас.
— Махнете се от камиона — нареди Аспен. Обърнах се да видя какво имаше предвид, тъй като дори не го бяхме доближили.
Чак тогава разбрах, че Аспен не говореше на нас. Шепа мъже обкръжаваха автомобила ни. Единият държеше гаечен ключ и като че ли се канеше да открадне гумите. Зад каросерията се навъртаха още двама, които очевидно се опитваха да отворят вратите.
— Дайте ни храната и си тръгваме — каза единият. Изглеждаше по-млад от останалите, вероятно връстник на Аспен. Гласът му звучеше студено и отчаяно.
В двореца не бях забелязала, че камионът, в който се качвахме, беше белязан с илейския герб отстрани. Сега, гледайки тумбата измършавели мъже, струпани около него, този пропуск ми се струваше невероятно глупав. Фактът, че с Максън бяхме предрешени до неузнаваемост, нямаше да ни е от особена помощ, ако крадците ни обградяха. Щеше ми се да бях въоръжена, нищо че не знаех дори как се държи пистолет.
— Вътре няма никаква храна — заяви спокойно Аспен. — Но и да имаше, пак нямаше да я получите.
— Ама че добре дресират марионетките си — отбеляза един от другите мъже. Като ни се усмихна подигравателно, забелязах, че няколко от предните му зъби липсваха. — Какъв си бил, преди да те направят на чучело?