Седях мирно, мъчейки се да прогоня тревогата от главата си. Трябваше да се съсредоточа върху собственото си положение. Но какво щях да правя, ако убиеха Аспен? Или Максън…
— Шшш! — наредих на Пейдж, макар че не беше проронила и дума. — Чуваш ли това?
И двете наострихме уши към улицата.
— … Макс — провикна се някой. — Излез, Мер. Макс е.
Несъмнено на Аспен му беше хрумнало да използва тези имена.
Изправих се на крака и изтичах до края на уличката, а Пейдж ме следваше по петите. Видях камионът да пълзи като охлюв по главната улица. От прозорците му надничаха няколко глави.
Обърнах се назад.
— Пейдж, искаш ли да те вземем с нас?
— Къде?
— Обещавам ти, че ще имаш истинска работа и храна, както и че вече никой няма да те удря.
Уморените u очи плувнаха в сълзи.
— В такъв случай не ме интересува къде ще е. Идвам.
Хванах я със здравата си ръка — ръкавът на палтото ми висеше край ранената — и хукнахме към пътя, придържайки се към стените на сградите.
— Макс! — извиках, като ги наближихме. — Макс!
Гигантският камион спря рязко, а Максън, Аспен и страж Ейвъри изскочиха от него и се спуснаха към нас.
Виждайки отворените обятия на Максън, пуснах ръката на Пейдж и се хвърлих в тях. Той ме прегърна силно и аз изпищях от болка.
— Какво има? — попита Максън.
— Простреляха ме.
Аспен ни раздели, като хвана ръката ми, за да я огледа.
— Можеше да е доста по-зле. Трябва да те върнем в двореца и да намерим начин да те превържем. Предполагам, не е добра идея да намесваме доктора? — погледна той към Максън.
— Не искам да се мъчи — настоя той.
— Ваше Височество — обади се Пейдж, падайки на колене. Раменете u се тресяха, сякаш плачеше.
— Това е Пейдж — представих я накратко аз. — Да се качваме в камиона.
Аспен u подаде ръка.
— Вече си в безопасност — увери я той.
Максън ме прегърна през кръста и ме придружи до каросерията.
— Мислех, че ще те търсим цяла нощ — изрече на глас опасението си той.
— Аз също. Само че болката не ми позволи да стигна много далеч. Пейдж ми помогна.
— В такъв случай и ние ще u помогнем, имаш думата ми.
Тримата с Максън и Пейдж се качихме в каросерията и камионът потегли скоростно към двореца. Този път металният му под ми се стори неочаквано уютен.
ЧЕТЕРИНАЙСЕТА ГЛАВА
Аспен ме вдигна от пода на камиона и с бързи крачки ме пренесе в малка стаичка. По размери тя беше колкото банята ми и съдържаше само две тесни легла и скрин. Стените u бяха осеяни с малки бележчици и снимки, което u придаваше известна атмосфера, но иначе беше гола, макар и пренаселена в момента — с Аспен, страж Ейвъри, Максън и Пейдж заемахме цялата u площ докрай.
Аспен ме сложи да легна на едното легло, но колкото и внимателни да бяха движенията му, ръката ми продължаваше да пулсира от болка.
— Трябва да извикаме доктора — обяви той. Личеше си обаче, че се съмнява в собствените си думи. Намесехме ли доктор Ашлър, щеше да се наложи или да му кажем цялата истина, или да му замажем очите с някоя безобразна лъжа, а не искахме да прибягваме до никой от тези варианти.
— Недейте — примолих им се немощно. — Няма да умра от куршум в ръката. Просто ще ми остане дълбок белег. Трябва да почистим раната. — Пришпорих ги с болезнена гримаса.
— Ще ти е нужно обезболяващо — каза Максън.
— Възможно е да се инфектира. Онази уличка беше ужасно мръсна, а аз пипах раната u — призна си гузно Пейдж.
Жесток пристъп на болка ме прогори като с ръжен и аз изсъсках през зъби:
— Ан. Намерете Ан.
— Кой? — недоразбра Максън.
— Главната u прислужничка — обясни Аспен. — Ейвъри, отиди да намериш Ан и донесете аптечка. Ще се наложи да действаме с подръчни средства. И ще трябва да измислим какво да правим с нея. — Добави, кимвайки с глава към Пейдж.
Видях как тревожните очи на Максън най-сетне смогнаха да се откъснат от окървавената ми ръка и да намерят изтормозеното лице на Пейдж.
— Да не си някоя престъпничка? От къщи ли си избягала? — заразпитва я той.
— Не и такава, за каквато ме мислите. Да, избягах от къщи, но никой не ме търси. Максън обмисли думите u.
— Добре дошла на борда. Слез с Ейвъри в кухнята и кажи на госпожа Удърд, че принцът те изпраща за нейна помощничка. Предай u незабавно да се яви в стражевото крило.
— Удърд. Добре, Ваше Височество — Пейдж му се поклони ниско и излезе от стаята след страж Ейвъри, оставяйки ме насаме с Максън и Аспен. Бях прекарала цялата нощ в компанията и на двамата, но сега за пръв път се оказвахме без други хора наоколо. Усещах как тежестта на тайните ни изпълва и бездруго клаустрофобичната стаичка.