— Не си добър военен стратег, не можеш да готвиш и отгоре на всичко отказваш да ми пишеш любовни писма — подразних го аз.
— Точно така. Списъкът с недостатъците ми продължава да расте. — Той размърда пръстите си върху дланта ми, отвличайки вниманието ми от болката за момент.
— Добре тогава. Ще продължавам да гадая какво се случва в сърцето ти, щом отказваш да ми пишеш. С виолетова химикалка. И сърчица вместо буквата „о".
— Точно така бих подходил към сантименталните си писания, в интерес на истината
— заяви той с театрална тържественост. Аз се закисках, но болката отново избухна, така че набързо спрях. — С едно не съм съгласен обаче: едва ли ти се налага да гадаеш какво се случва в сърцето ми…
— Ами — подхванах аз с все по-затормозено дишане — не бих казала, че някога си го произнасял на глас.
Максън отвори уста да възрази, но бързо се спря. Вместо това заби поглед в тавана, мъчейки се да си спомни момента от историята ни, в който ми беше признавал, че ме обича.
В тайната стаичка ми го беше демонстрирал по какъв ли не начин. Давал беше проява на чувствата си чрез десетки романтични жестове и завоалирано ми беше загатвал за съществуването им. но никога не го бях чула в прав текст от устата му. Иначе щеше да се е запечатало в съзнанието ми и да се е превърнало в повод да не се съмнявам вече в чувствата му, както и в импулс да призная за собствените си пред него.
— Госпожице? — дочух гласа на Ан още преди угриженото u лице да се появи на вратата.
Максън отстъпи назад и пусна ръката ми, за да u направи място.
Сериозните очи на Ан огледаха раната, а пръстите u я докоснаха плахо, проучвайки състоянието u.
— Ще трябва да ви зашием. Не съм сигурна обаче дали има с какво да притъпим болката — предупреди ме тя.
— Няма нищо. Направи каквото можеш — казах аз. Чувствах се по-спокойна в присъствието u.
Тя кимна.
— Някой да донесе преварена вода. В аптечката би трябвало да има антисептик, но ще ми трябва и вода.
— Аз ще донеса. — Марли стоеше до вратата с посърнало от тревога лице.
— Марли — простенах аз, губейки контрол над себе си. Чак сега успявах да се досетя коя беше всъщност госпожа Удърд. Естествено, че двамата с Картър не можеха да се подвизават под името Удуърк, докато се криеха под носа на краля.
— Ей сега се връщам, Америка. Дръж се. — Тя хукна нанякъде, но в душата ми се разля истинско облекчение при мисълта, че след малко ще е с мен.
Ан прие шока от неочакваната поява на Марли съвсем мимоходом, вадейки игла и конец от медицинската аптечка. Фактът, че шиеше всичките ми рокли, донякъде ме успокояваше. Ръката ми нямаше да u представлява трудност.
Марли се завърна със светкавична скорост, нарамила кана с вряла вода, няколко кърпи и шише с кехлибарена течност. Остави каната и кърпите върху скрина и крачейки към леглото ми, отвори капачката на шишето.
— За болката. — Повдигна главата ми, за да отпия.
Течността в шишето изгори гърлото ми и така се разкашлях, че едва преглътнах. Тя ме принуди да отпия още една глътка и аз се подчиних, макар и с неохота.
— Толкова се радвам да те видя — прошепнах.
— Винаги можеш да разчиташ на мен, Америка. Знаеш го. — Тя се усмихна и за пръв път, откакто се познавахме, ми се стори по-възрастна от мен, така спокойна и уверена.
— В какво си се забъркала?
— Идеята ни се струваше разумна — отвърнах аз с гримаса.
Тя ме изгледа състрадателно.
— Америка, не знам някога да си имала разумна идея. Намеренията ти са похвални, но идеите — винаги злополучни.
Беше права, разбира се. Трябваше вече да съм си взела урок. Но самата мисъл, че беше до мен, макар и за да ми напомни колко глупава бях, ме разведряваше неимоверно.
— Чува ли се много през тези стени? — попита Ан.
— Не особено — отвърна Аспен. — Звукът не се разнася кой знае колко добре толкова надълбоко под земята.
— Чудесно — каза тя. — Така, всички да излязат в коридора. Госпожице Марли, ще ми е нужно място за работа, но вие можете да останете.
Марли кимна.
— Ще гледам да не ти се пречкам, Ан.
Ейвъри напусна стаята пръв, последван от Аспен. Максън излезе последен, а погледът му ми напомни за деня, в който му бях казала, че в предишния си живот често съм гладувала: натъжен от факта и съкрушен при мисълта, че не може да промени миналото.
Вратата се затвори след тях и Ан незабавно се захвана за работа. Тъй като вече беше приготвила необходимото, поиска бутилката от Марли.
— Пийте — нареди ми, докато повдигаше главата ми.