Седнахме на крайчеца на леглото и аз се намърдах близо до него.
— Разбира се. Все пак контролът трябва да е в твои ръце.
Той кимна.
— Именно. Съзнавам, че го казвам за хиляден път, но се побърквам, когато някой цели да ми окаже натиск.
Нацупих леко устни.
— Знам.
Той замълча и лицето му придоби неразгадаемо изражение. Чудех се как да придвижа нещата напред, без да му се сторя натрапчива, но просто нямах опит в провокирането на романтични моменти.
— Навярно ще прозвучи глупаво, но днес прислужничките ми сложиха нов парфюм, та се питах дали не е твърде силен? — подхвърлих и килнах глава на една страна, за да се наведе и помирише шията ми.
Той се доближи до мен, докосвайки с носа си чувствително кътче от кожата ми.
— Не, скъпа, прекрасен е — пророни с устни до извивката на рамото ми. После ги долепи до кожата ми. Аз преглътнах и опитах да се съсредоточа. Трябваше да имам поне някакъв контрол над ситуацията.
— Радвам се, че ти допада. Много ми липсваше.
Усетих как ръката му се плъзва по голия ми гръб и моментално сведох лице. Той стоеше насреща ми, приковал очи в моите, а устните ни се намираха едва на милиметри разстояние.
— Колко много ти липсвах? — прошепна той.
Втораченият му поглед, комбиниран с ниския тембър на гласа му, играеше причудливи игри с ритъма на сърцето ми.
— Толкова много — прошепнах в отговор. — Толкова, толкова много.
Приведох се напред, жадувайки устните му. Максън, уверен както винаги, ме придърпа към себе си с една ръка, а другата зарови в косите ми. Тялото ми копнееше да се слее с целувката му, но роклята ме възпираше. В следващия момент, внезапно изтръгната от унеса, си спомних плана си.
Плъзнах пръсти по ръцете на Максън и ги насочих назад към ципа на роклята ми с надеждата, че този стимул ще му е достатъчен.
Ръцете му се задържаха там за момент и тъкмо щях да го подканя да свали ципа, когато той избухна в смях.
Острият звук ме отрезви за част от секундата.
— Кое ти е толкова смешно? — попитах ужасена, мъчейки се да измисля по-незабележим начин да проверя дъха си.
— От всичките ти постъпки до момента тази е най-развлекателна! — каза Максън, прегъвайки се надве от смях, и плесна с ръка коляното си.
— Моля?
Той ме целуна силно по челото.
— Винаги съм се питал какъв ли ще е първият ти опит. — И отново прихна да се смее.
— Извинявай, трябва да вървя. — Дори по стойката му си личеше, че се забавлява. — Ще се видим сутринта.
После си тръгна. Просто си тръгна!
Аз останах на леглото… безкрайно унижена. Какво ме беше накарало да си мисля, че планът ми ще проработи? Максън може и да не знаеше всичко за мен, но поне беше наясно с характера ми — а такова поведение. просто не беше в мой стил.
Сведох поглед към абсурдната си рокля. Безспорно бях прекалила. Дори Селест не би си позволила такова нещо. Прическата ми беше твърде съвършена, гримът ми — твърде тежък. Максън бе знаел какво целя още от мига, в който беше прекрачил прага ми. Въздъхнах и се заех да духам свещите из стаята, чудейки се как ли щях го да погледна в очите на следващия ден.
ТРЕТА ГЛАВА
Обмислях дали да не оплача от стомашен вирус. Или от жестоко главоболие. Или пък от пристъп на паника. Каквото и да е, само и само да се спася от закуска.
После се сетих за Максън и за това колко често му се налагаше да посреща храбро трудностите. Само че аз не бях особено добра в това. И все пак намерех ли сили поне да сляза в трапезарията, да отчета присъствие, може би щеше да ми опрости част от вината.
С надеждата да залича поне малко от случилото се предишната вечер помолих прислужничките да ме облекат във възможно най-скромната рокля, която имах. Явно молбата ми им подсказа, че няма смисъл да разпитват за снощи. Деколтето на днешната ми рокля беше малко по-високо от типа, който бях свикнала да нося в топлото анджелиско време, а ръкавите u стигаха почти до лактите ми. Платът u беше с пъстър и ведър десен — пълна противоположност на прелъстителното виненочервено от миналата вечер.
Едва се осмелих да погледна към Максън, като влязох в трапезарията, но поне извървях пътя до мястото си с гордо вдигната глава.
Когато най-сетне се престраших да надникна в негова посока, го заварих да ме гледа усмихнат до уши. Дори ми намигна, дъвчейки закуската си, а аз отново наведох глава, уж съсредоточена в превъзходния киш пред себе си.
— Радвам се, че поне днес си решила да облечеш нормални дрехи — изплю Крис.