Ан ме чакаше с още хапчета и вода. Не беше за вярване колко спокойно приемаше цялата ситуация.
— Задължена съм ти — казах и, гълтайки лекарството.
— Нищо подобно — възрази тя.
— Напротив! Нещата щяха да потръгнат в съвсем различна посока, ако не се беше намесила снощи.
Тя пое внимателно чашата от ръката ми.
— Просто се радвам, че сте добре.
Запъти се към банята, за да изсипе останалата в чашата вода, а аз я последвах.
— Има ли нещо, с което мога да съм ти от полза? Каквото и да е?
Тя застана до мивката, очевидно обмисляйки предложението ми.
— Ан, сериозно говоря. Ще ми е приятно да ти помогна.
Тя въздъхна.
— Ами… всъщност има едно нещо…
— Моля те, кажи ми.
Ан вдигна очи от мивката.
— Но не бива да ме издавате пред никого. Мери и Луси ще ми го натякват цял живот.
Аз сбърчих чело.
— Какво имаш предвид?
— Просто е. много лично. — Тя зачупи нервно ръце и това съвсем нетипично за нея поведение ми подсказа, че ставаше дума за нещо важно.
— Добре, ела да ми разкажеш — насърчих я, премятайки здравата си ръка през раменете и, за да я отведа до масата.
Тя кръстоса глезени и отпусна ръце в скута си.
— Просто. виждам, че се разбирате много добре. И той като че ли храни огромно уважение към вас.
— За Максън ли говориш?
— Не — прошепна тя с пламнали бузи.
— Опасявам се, че не разбирам.
Тя си пое дълбоко въздух.
— Страж Леджър.
— Ооооо — провлачих аз, стъписана до краен предел.
— Смятате, че е безнадеждно, нали?
— Не чак безнадеждно — уверих я аз. Просто не знаех как да кажа на човека, който се беше заклел, че ще се бори за мен докрай, да насочи вниманието си към нея.
— Винаги говори така мило по ваш адрес. Сигурна съм, че ако примерно ме споменете пред него, или пък разберете дали си няма приятелка вкъщи…
Аз въздъхнах.
— Мога да опитам, но не ти обещавам нищо.
— О, да, разбирам. Не се безпокойте. Все си повтарям, че е недостижим, но просто не мога да спра да мисля за него.
Аз килнах глава настрани.
— Знам какво е чувството.
Тя вдигна длан пред себе си.
— И не съм го харесала, защото е Двойка. Дори да беше Осмица, пак щях да искам някого като него в живота си.
— Много хора са на твоето мнение — отбелязах аз. И беше вярно. Селест го беше забелязала, Крис го описа като забавен, че дори и онази жена, Дилайла, звучеше така, сякаш е хлътнала по него. Да не говорим за всички момичета от Каролина, които го преследваха. Подобни неща вече не ме тревожеха, дори да идваха от близък човек като Ан.
Това беше поредното доказателство, че чувствата ми към Аспен бяха изстинали.
Ако бях готова и да му предложа момиче, което да заеме мястото ми, значи, вече не бяхме един за друг.
Въпреки това не знаех как да подхвана темата.
— Ще опитам, Ан. Обещавам — казах, като се пресегнах през полирания плот и сложих ръка върху нейната.
Тя се усмихна, но после прехапа нервно долната си устна.
— Но умолявам ви, не споделяйте пред другите.
Стиснах ръката и.
— Ти винаги си пазила тайните ми. И аз винаги ще пазя твоите.
ШЕСТНАЙСЕТА ГЛАВА
Само след няколко часа Аспен почука на вратата ми. Прислужничките ми просто му се поклониха и излязоха от стаята, знаейки, че разговорът ни ще е поверителен. Новата ни негласна уговорка ми се струваше леко странна, не че проумявах защо.
— Как се чувстваш?
— Горе-долу — отвърнах аз. — Ръката ми пулсира леко и имам главоболие, но иначе съм си добре.
Той поклати глава.
— Не биваше да те пускам.
Потупах с длан леглото.
— Ела да седнеш.
Той се поколеба. Аз обаче смятах, че няма от какво да се притесняваме. Максън и прислужничките ми знаеха, че поддържаме връзка, пък и нали той ни беше извел от двореца миналата нощ. Вече нямаше риск. Вероятно и той разсъждаваше по същия начин, защото в крайна сметка седна до мен, макар и на порядъчно разстояние за всеки случай.
— Аз съм част от случващото се, Аспен. Нямаше да те оставя да ме разубедиш. Пък и съм добре. Благодарение на теб. Снощи спаси живота ми.
— Ако не бях действал достатъчно бързо и ако Максън не ти беше помогнал да прескочиш стената, в момента щеше да си нечия пленница. За малко да те убият заради мен. За малко да убият Максън заради мен. — Той поклати глава, забил поглед в пода. — Съзнаваш ли какво щеше да се случи на двама ни с Ейвъри, ако не ви бяхме върнали? Как щях… — Той замълча, очевидно сподавяйки сълзите си. — Как щях да го преживея, ако не те бяхме намерили?