Аспен погледна към мен. право в мен. Болката в очите му беше повече от ясна.
— Но ме намерихте. Ти ме намери, ти ме защити, ти ми доведе помощ. Справи се невероятно. — Погалих гърба му, мъчейки се да го утеша.
— Просто осъзнавам, Мер, че каквото и да се случва. винаги ще съм свързан с теб. Никога няма да спра да се тревожа за теб. Никога няма да ми е все едно какво правиш. Винаги ще си значима за мен.
Хванах го под ръка, отпускайки глава на рамото му.
— Разбирам те напълно.
Останахме така известно време. Вероятно и Аспен правеше същото като мен: преживяваше всичко наново в съзнанието си. Как бяхме странили един от друг като деца, как не можехме да откъснем очи един от друг като по-големи, хилядите открадни моменти в къщичката на дървото — всички онези неща, които ни бяха изградили като хора.
— Америка, трябва да ти кажа нещо. — Аз вдигнах глава, а Аспен се обърна с лице към мен, хващайки нежно ръцете ми. — Когато ти казах, че ще те обичам винаги, говорех от сърце. И. и.
Не успяваше да намери подходящите думи и, честно казано, бях благодарна. Да, бяхме свързани завинаги, но вече не бяхме онази двойка от къщичката на дървото. Той се засмя вяло.
— Май ми трябва един хубав сън. Не мога да разсъждавам нормално.
— И при мен е същото. А имам толкова неща на главата си.
Той кимна.
— Виж, Мер, не бива да повтаряме грешката си. Вече не обещавай на Максън, че ще му помогна с нещо толкова рисковано, и не очаквай пак да те измъквам от двореца.
— И бездруго май не постигнахме особен резултат. Едва ли Максън ще поиска да повторим приключението си.
— Хубаво. — Той намери шапката си, нахлупи я на главата си и стана на крака. После взе ръката ми и я целуна. — Милейди! — Каза със закачлив тон.
Аз му се усмихнах и стиснах ръката му лекичко. Той ми отвърна със същото. Докато го държах, вкопчвайки се все повече с всяка изминала секунда, проумях, че скоро щеше да ми се наложи да го пусна. Да го пусна веднъж завинаги.
Взрях се в очите му и усетих паренето от сълзите. Как да се сбогувам с теб?
Той погали с палец горната страна на ръката ми и я върна в скута ми. После се наведе и ме целуна по главата.
— Почини си сега. Ще дойда да те видя утре.
Бях подръпнала дискретно ухото си по време на вечеря и Максън знаеше, че ще го чакам в стаята си по-късно. Докато седях пред огледалото, ми се искаше минутите да позабързат хода си. Мери разресваше косата ми, тананикайки си тихичко. Мелодията ми беше позната — бях я свирила на нечия сватба. След постъпването ми в Избора така силно бях мечтала да се завърна към онзи си живот. Копнеех по свят, изпълнен с музиката, която открай време обичах.
Вътрешно знаех обаче, че не ми беше писано да остана в него. По който и път да тръгнех от тук нататък, щях да се обръщам към музиката само като към забавление за гостите ми или като средство за разпускане през почивните дни.
Вглеждайки се в отражението си, проумях, че не ме болеше от този факт, поне не и толкова, колкото бях очаквала. Музиката щеше да ми липсва, но вече съставляваше просто една част от мен, не цялото ми същество. Пред мен стояха други възможности, независимо от развръзката на Избора.
В действителност бях нещо повече от олицетворение на кастата си.
Плахото почукване на Максън ме изтръгна от размисъла, а Мери побърза да отвори вратата.
— Добър вечер — поздрави я Максън на влизане, а тя му отвърна с реверанс.
Очите му срещнаха моите мимолетно и отново се почудих дали знаеше какво изпитвах към него, дали и той живееше в моята реалност.
— Ваше Височество — пророни тихо Мери. Тъкмо се канеше да напусне стаята, когато Максън вдигна ръка да я спре.
— Извинявай, но би ли ми казала името си?
Недоумяващият u поглед отскочи от Максън към мен, а после обратно към него.
— Аз съм Мери, Ваше Височество.
— Мери. А снощи се запознахме и с Ан — той u се поклони леко. — Ами ти?
— Луси — отвърна другата ми прислужничка със свенливо гласче, макар и осезаемо щастлива, че принцът u обръщаше внимание.
— Чудесно. Ан, Мери и Луси. Приятно ми е да се запознаем истински. Убеден съм, че Ан ви е информирала за снощните събития, за да можете да подсигурите на лейди Америка най-добри грижи. Държа да ви благодаря за всеотдайността и дискретността. Очите му срещнаха погледа на всяка от тях поотделно.