— Дали не е по-добре да продължим разговора си, когато се позакрепя?
Той въздъхна.
— Разбира се. Колко несъобразително от моя страна.
— Не, не. Просто исках да обсъдим една друга тема. — Точно в онзи момент имаше по-належащи неща от връзката ни.
— Давай.
— Измислих кои гости бих могла да поканя за предстоящото чаено парти, но ще ми е нужно одобрението ти.
Той ме изгледа недоумяващо.
— И държа да знаеш какъв диалог възнамерявам да подхвана с тях. Възможно е да нарушим някое и друго правило, ето защо всичко зависи от твоето разрешение. Заинтригуван, Максън се надигна на лакът, за да ме изслуша.
— Кажи ми всичко.
СЕДЕМНАЙСЕТА ГЛАВА
Фонът за снимките ни беше бледосин. Прислужничките ми ушиха разкошна рокля с малки паднали ръкавчета, които прикриваха белега ми. Поне за момента можех да забравя за роклите без презрамки.
Макар и да изглеждах доста добре, Николета и дори Джорджа ме засенчваха напълно.
— Лейди Америка — извика ме жената до един от фотоапаратите. — Спомняме си принцеса Николета от посещението на дамите от италианското кралско семейство в двореца, но коя е другата ви гостенка?
— Това е Джорджа, моя много скъпа приятелка — отвърнах приветливо аз. — Едно от нещата, на които ме научи участието ми в Избора, е, че за да имам сили да продължа напред, трябва да слея предишния си живот с бъдещето, което ми предстои. Надявам се днес да направя решаваща стъпка в сливането на тези два свята.
Няколко от хората покрай нас възкликнаха одобрително, а фотоапаратите продължаваха да снимат трите ни една до друга.
— Отлично, дами — похвали ни фотографът. — Свободни сте да се наслаждавате на партито. По-натам ще направим и няколко импровизирани кадъра.
— Звучи забавно — отвърнах аз и махнах на гостенките ми да ме последват.
Максън ми беше дал да разбера, че от всички останали дни точно в днешния трябваше да блесна. Надявах се да се представя като образцова участничка от Елита, но не беше лесна задача да си съвършен.
— Понижи ентусиазма, Америка, или всеки момент от очите ти ще изскочат малки цветни дъгички. — Допадаше ми фактът, че колкото и скорошно да беше познанството ни, Джорджа познаваше кога съм искрена и кога — не.
Аз се засмях и Николета се присъедини.
— Права е. Наистина си леко поривиста.
Аз въздъхнах усмихнато.
— Извинявайте. Просто днес залозите са високи.
Джорджа преметна ръка през раменете ми и ме поведе към вътрешността на салона.
— След всичко, което преживяхте с Максън, не ми се вярва да те изпрати у дома заради някакво си чаено парти.
— Не това имах предвид. Ще ви просветля малко по-късно — обърнах се с лице към тях. — За момента ще съм ви ужасно благодарна, ако ми правите компания в почетната обиколка. Поуталожат ли се нещата, ще се наложи да обсъдим един доста сериозен въпрос.
Николета погледна към Джорджа, сетне извърна очи към мен.
— И каква по-точно е приятелката ти?
— Ценна. Кълна ти се. Ще ти обясня по-късно.
С присъствието си Джорджа и Николета определено ме отличаваха от останалите момичета. Тъй като беше принцеса, Николета можеше да се определи като най-изтъкнатата гостенка в салона, а по погледа на Крис си личеше, че съжаляваше, задето не се беше сетила да я покани. Тя обаче, за разлика от мен, не разполагаше с директна връзка с италианското кралско семейство. Николета лично ми беше дала телефонния си номер, за да я потърся в случай на нужда.
Никой не знаеше коя е Джорджа, но май всички одобриха идеята да я поканя, като чуха репликата, която всъщност беше творение на Максън — за единението на миналото и бъдещето ми.
Решението на Елиз беше доста предвидимо. Сполучливо, но предвидимо. Две нейни далечни братовчедки от Нова Азия, олицетворяващи връзките u с управниците на родината u, крачеха от двете u страни, пременени в традиционни носии. Крис се беше спряла на майка си и професор от колежа, където преподаваше баща u.
Опасявах се каква ще е реакцията на собственото ми семейство. Несъмнено щях да получа укорително писмо от мама и Мей, научеха ли, че не им бях предоставила шанса да гостуват в двореца.
Вярна на думата си, Селест беше довела същински знаменитости. В изключително къса рокля тук блестеше Теса Тамбъл, която според разказите на Селест беше направила концерт на празненството по случай рождения u ден. Втората гостенка на Селест беше Кърсти Самър, друга музикантка, прочула се с чудноватите си концерти; нейното облекло представляваше по-скоро маскараден костюм. Предполагах, че това са или обичайните u сценични одежди, или е нечий ексцентричен поглед върху дрехите от рисувана кожа. И в двата случая недоумявах как я бяха пуснали на входа: и то не само заради шантавите u дрехи, но и заради факта, че алкохолните изпарения, които излъчваше, се надушваха дори от половин метър.