— Николета — приближи ни кралица Амбърли. — Колко се радвам да те видя отново. Двете си размениха целувки по бузите, преди Николета да отговори:
— Удоволствието е изцяло мое. Бях на седмото небе, когато получих поканата на Америка. Така се забавлявахме при последното ми гостуване.
— Радвам се да го чуя — отвърна кралицата. — Опасявам се, че днес ще е малко по-кротко.
— Знам ли — каза Николета, кимвайки с глава към Кърсти и Теса, които стояха в единия ъгъл на салона и си бърбореха гръмогласно. — Готова съм да се обзаложа, че благодарение на онези двечките ще имам да разказвам поне една щура история вкъщи.
Всички се разсмяхме, макар че в очите на кралицата се четеше леко напрежение.
— Май е редно да ги приветствам лично.
— Винаги сте били същинско въплъщение на храбростта — пошегувах се аз.
Тя ми отвърна с усмивка.
— Моля, отпуснете се и се забавлявайте. Америка, дано се запознаеш и с нови хора, но най-важното е да се порадваш на приятелките си.
Аз кимнах и кралица Амбърли тръгна към гостенките на Селест. Теса спазваше поведение, но Кърсти като че ли взимаше и душеше всеки миниатюрен сандвич от най-близкия поднос. Реших, че е най-добре да не хапвам нищо от околните маси.
Огледах салона. Май всички похапваха и разговаряха оживено, затова прецених, че моментът е подходящ.
— Елате с мен — казах на приятелките си, повеждайки ги към малка масичка в дъното на залата. Трите седнахме и една прислужничка ни донесе чай. Още щом останахме насаме, подхванах разговора с надеждата, че всичко ще мине гладко.
— Джорджа, първо исках да ти се извиня за случилото се с Мика.
Тя заклати глава още преди да довърша изречението си.
— Открай време искаше да бъде герой. Всички сме се примирили с факта, че действията ни могат да доведат до… такъв край. Но според мен Мика загина с гордост.
— Въпреки това съжалявам. Можем ли да помогнем с нещо?
— Не. Погрижихме се. Вярвай ми, не би предпочел друга смърт — увери ме тя.
Замислих се за момчето с мише лице, стоящо в ъгъла на тъмната стаичка. По своя воля се беше хвърлило в мелето, за да ме спаси, за да спаси всички ни. Смелостта се крие на най-неочакваните места, помислих си.
Реших, че е време да насоча разговора ни към основния въпрос.
— Е, Джорджа, както вече разбра, Николета е принцесата на Италия. Гостува ни преди няколко седмици. — Погледнах и двете в очите. — Тогава ме увери, че Италия би изградила съюзничество с Илеа, ако в страната ни настъпят определени промени.
— Америка! — изсъска през зъби Николета.
Спрях я с ръка.
— Имай ми доверие, Николета. Джорджа ми е приятелка, но не я познавам от Каролина. Тя е сред водачите на северняшките бунтовници.
Николета изпъна гръб. Джорджа u кимна плахо, потвърждавайки думите ми.
— Неотдавна ни се притече на помощ. Което u коства скъп човек — обясних аз. Николета сложи ръка върху тази на Джорджа.
— Съжалявам да го чуя. — После отново се обърна към мен, любопитна да научи останалото.
— Разговорът ни трябва да остане в тайна, но сметнах, че моментът е удачен да обсъдим някои неща, които ще са от полза за всички ни — продължих аз.
— Да не би да се опитвате да свалите краля от престола? — предположи Николета.
— Не — увери я Джорджа. — Стремежът ни е да се съюзим с Максън след коронясването му и да работим заедно за елиминирането на кастовата система. Надеждите ни са, че това може да се случи по време на неговото царуване. Принцът проявява много по-голямо състрадание към поданиците си.
— Така е — добавих аз.
— В такъв случай защо атакувате двореца? И беззащитни хора? — нападна я свирепо Николета.
Аз поклатих глава.
— Те не са като Южняците. Не убиват хора. Просто раздават справедливост, когато сметнат за нужно…
— Измъкваме безбрачни майки от затвора, такива неща. — намеси се Джорджа.
— В действителност са прониквали в двореца, но не и с намерението да избиват невинни хора — поясних аз.
Николета въздъхна.
— Ясно, но все още не разбирам защо държиш да ме запознаеш с тях.