— Нито пък аз — призна си Джорджа.
Аз си поех дъх.
— Южняшките бунтовници стават все по-агресивни. През изминалите няколко месеца нападенията им се умножиха осезаемо, и то не само тези върху двореца, но и из цялата страна. Не знаят какво е пощада. Двамата с Максън се опасяваме, че съвсем скоро ще ни нанесат удар, от който никога няма да се съвземем. Намерението им да избиват хора от кастите на момичетата от Елита, започвайки от най-горната, е изключително брутално, а се боим, че агресията им само ще нараства.
— И това вече е факт — заяви Джорджа по-скоро на мен, отколкото на Николета. — Съгласих се да дойда главно за да те осведомя за лошата новина. Южняците са преминали към покушения срещу Тройки.
Аз покрих устата си с длан, стъписана от скоростта, с която напредваха.
— Сигурна ли си?
— Убедена — потвърди Джорджа. — Сменили са цифрата вчера.
След миг на мълчалива тревога и Николета се обади:
— Защо го правят?
Джорджа се обърна към нея.
— За да подплашат момичетата от Елита, а и изобщо цялото кралско семейство.
Явно смятат, че ако успеят да предотвратят финала на Избора и оставят Максън сам, ще им е по-лесно да завземат властта.
— А именно в това се крие най-голямата опасност. Узурпират ли властта, Максън ще е безсилен като крал. Южните бунтовници ще угнетят народа още повече.
— И какво предлагате да сторим? — попита Николета.
Постарах се да подходя деликатно към въпроса с незаконните мерки.
— Джорджа и другите Северняци имат много по-добра възможност да възпрат южняшките бунтовници, отколкото ние можем да сторим това в двореца. Предвиждат действията им по-лесно и вече са се сблъсквали с тях… но, за жалост, са необучени и невъоръжени.
Двете продължаваха да ме гледат неразбиращо.
Аз понижих глас още повече.
— Максън не може да изпомпва пари от двореца, за да спонсорира въоръжаването им.
— Разбирам — прозря най-сетне Николета.
— Можем да ти дадем абсолютна гаранция, че оръжията ще бъдат използвани единствено срещу Южняците и в никакъв случай срещу правителствени лица — казах аз, обръщайки поглед към Джорджа.
— Напълно съм съгласна — потвърди тя. В очите u се четеше искреност, която вече познавах със сърцето си. Ако ме искаше мъртва, можеше просто да ме убие онзи ден в гората или да не ни се притече на помощ в онази затънтена уличка. Но целта u не беше такава.
Николета барабанеше с пръсти по устните си, обмисляйки въпроса. Съзнавах, че искането ни беше огромно, но просто нямахме друг избор.
— Ако някой научи… — подхвана тя.
— Знам. И аз си представям какво би станало. — Разбереше ли кралят, нямаше да се задоволи с публичен бой с пръчка.
— Не бива да има и най-малката веществена следа. — Николета продължаваше да движи пръсти пред устата си.
— Затова парите ни трябват в брой. Така опасността е по-малка — посочи Джорджа. Николета кимна и отпусна ръката си върху масата.
— Дадох ти дума, че ако мога да помогна с нещо, ще го направя. Имаме нужда от силен съюзник, а ако страната ви попадне в техни ръце, за съжаление, ще се сдобием с поредния враг.
Отвърнах u с горчива усмивка, а тя се обърна към Джорджа.
— Мога да набавя парите още днес, но ще трябва да ги обмените.
— Имаме си начин — усмихна u се Джорджа.
Зад рамото u видях, че към масата ни се е запътил фотограф. Вдигнах чашата чай и прошепнах:
— Фотоапарат.
— Пък и открай време смятам Америка за истинска дама. Бих казала, че понякога пропускаме тези черти у една жена, тъй като сме свикнали да възприемаме Петиците като хора на изкуството, а Шестиците — като прислуга. Но вземете за пример кралица Амбърли. Тя не е най-обикновена Четворка — каза лъчезарно Джорджа. Двете с Николета кимнахме в знак на съгласие.
— Невероятна жена е. За мен е чест да гостувам в дома u — споделих аз.
— Може и да заживееш в него! — подхвърли Николета, намигвайки ми.
— Усмивка, дами! — прикани ни фотографът и трите му предложихме най-слънчевите си усмивки, като се надявахме да укрием опасната тайна помежду ни.
ОСЕМНАЙСЕТА ГЛАВА
В деня след заминаването на Николета и Джорджа усетих, че непрестанно се озъртам през рамо. Бях сигурна, че все някой знае какво бях казала, какво бях издала на бунтовниците в рамките на един кратък следобед. Постоянно си напомнях, че ако някой ни беше подслушал, несъмнено вече щях да съм зад решетките. Но фактът, че все още се наслаждавах на разкошна закуска с останалите момичета от Елита и кралското семейство, донякъде ме успокояваше. Пък и Максън щеше да ме защити, станеше ли нужда.