След закуска се върнах в стаята си, за да освежа грима си. Докато подновявах червилото си пред огледалото в банята, на вратата се почука. Бяхме сами с Луси и тя отиде да отвори, оставяйки ме да довърша започнатото. След минутка подаде глава през вратата на банята.
— Принц Максън е — прошепна.
Аз се обърнах рязко към нея.
— Максън е тук?
Тя кимна засмяно.
— Запомнил е името ми.
— Разбира се, че ще го запомни — отвърнах аз с усмивка. Отместих гримовете и прокарах пръсти през косата си. — Придружи ме до стаята, после си тръгни възможно най-дискретно.
— Слушам, госпожице.
Максън стоеше плахо до вратата и очакваше покана да влезе, което беше доста нетипично за него. В ръцете си държеше малка, тънка кутийка и барабанеше нервно с пръсти по капака и.
— Извинявай, че те прекъсвам. Чудех се дали би ми отделила минутка.
— Разбира се — отвърнах аз, влизайки в стаята. — Заповядай. — Двамата седнахме в края на леглото.
— Исках пръв да говоря с теб — обяви той, намествайки се върху матрака. — Държа да ти обясня всичко, преди останалите момичета да са започнали да се хвалят.
Какво имаше да ми обяснява? Незнайно защо, но думите му ме обезпокоиха. Щом се очакваше останалите момичета да се хвалят, значи, аз самата щях да бъда лишена от нещо.
— Какво имаш предвид? — Осъзнах, че хапя току-що начервената си долна устна. Максън ми подаде кутийката.
— Ще ти изясня всичко, обещавам. Но преди това бих искал да приемеш този подарък.
Аз поех кутийката, откопчах малкото копченце в предната и част и я отворих.
Мисля, че вдишах всеки кубичен милиметър въздух в стаята.
В кутията беше разположен прелестно красив комплект от обици и гривна. Изглеждаха пленяващо заедно. Бяха изработени от сини и зелени скъпоценни камъни, подредени във формата на нежни цветенца.
— Максън, прекрасни са, но не бих могла да ги приема. Твърде… твърде…
— Напротив, трябва да ги приемеш. Подарък са, а и традицията повелява да ги носиш по време на Осъждането.
— На кое?
Той поклати глава.
— Силвия ще ви запознае със събитието, важното в случая е, че традицията изисква принцът да подари на момичетата от Елита бижута, с които да се явят на церемонията. Ще присъстват доста официални лица и трябва да изглеждате възможно най-добре. И за разлика от всичко, което си получила до момента, тези камъни наистина са скъпоценни и вече ти принадлежат.
Аз му се усмихнах. Естествено, че не ни бяха дали истински скъпоценности. Питах се колко ли момичета бяха отнесли фалшивите бижута у дома си с мисълта, че след като не бяха спечелили Максън, можеха поне да се облагодетелстват с накити на стойност няколко хиляди.
— Невероятни са, Максън. Точно по моя вкус. Благодаря ти.
Максън вдигна пръст.
— Пак заповядай, но това е един от въпросите, които исках да обсъдим. Подбрах подаръците индивидуално за всяка една от вас и намерението ми беше да са равностойни. Но тъй като знам, че предпочиташ да носиш колието от баща си, а и то несъмнено би ти вдъхнало сили по време на важно събитие като Осъждането, реших да ти подаря гривна, а не колие, както на останалите момичета.
Той се пресегна и вдигна ръката ми.
— Освен това знам, че си привързана към малкото си копче и се радвам, че все още носиш гривната, която ти донесох от Нова Азия, но такива аксесоари наистина не са подходящи за предстоящото събитие. Пробвай тази, за да видим как ти стои.
Свалих гривничката от Максън и я оставих в крайчеца на нощното шкафче. Копчето от Аспен обаче пъхнах в буркана със самотното пени. Имах усещането, че там му е мястото поне за момента.
Щом се обърнах към Максън, го хванах да се взира с тъжни очи право в буркана.
Той побърза да се прикрие и посегна да извади гривната от кутията. Пръстите му погъделичкаха кожата ми, а като се отдръпнаха, едва не останах без дъх от възхищение.
— Наистина е съвършена, Максън.
— Надявах се да ти хареса. Но тук е моментът да ти спомена още нещо. Поставих си за цел да похарча равна сума пари за всички ви. Исках да съм възможно най-справедлив.
Аз кимнах. Имаше логика.
— Затрудни ме обаче фактът, че твоите предпочитания са значително по-скромни от тези на останалите момичета. А и получи гривна вместо колие. В крайна сметка се оказа, че за твоя подарък дадох двойно по-малко пари, отколкото за тези на другите, и исках да си наясно с това, преди да видиш техните. И ми се щеше да знаеш, че е така, защото държах да ти подаря нещото, което смятах, че ще харесаш най-много; не съм го купил с оглед на кастата. — По лицето му се четеше трогателна искреност.