— Благодаря ти, Максън. Това е най-хубавият подарък, който би могъл да ми поднесеш — казах аз и сложих ръка върху неговата.
Както винаги, допирът ми го зарадва неимоверно.
— Така и предполагах. И все пак ти благодаря, че го казваш. Опасявах се да не те засегна.
— Няма такава опасност.
Усмивката му стана по-голяма.
— Въпреки това исках да съм справедлив спрямо теб, ето защо ми хрумна нещо. — Той бръкна в джоба си и извади тънък хартиен плик. — Ще се радвам, ако изпратиш разликата на семейството си.
Аз вперих очи в плика.
— Наистина ли?
— Разбира се. Важно беше да съм безпристрастен и прецених, че това ще е най-добрият подход към несъответствието. Надявам се да го одобриш. — Той сложи плика в ръцете ми и аз го поех все още стъписана.
— Не беше нужно.
— Знам. Но понякога е важно какво искаш, а не какво е нужно.
Очите ни се срещнаха и в този момент осъзнах колко неща бе направил за мен от желание, а не по принуда. Дал ми беше панталони, когато нямах право да се обличам така, донесъл ми беше гривна от далечния край на света…
Безспорно ме обичаше. Нали? Защо тогава се въздържаше да го изрече на глас? Съвсем сами сме, Максън. Ако ми го признаеш, ще ти отвърна със същото.
Той обаче мълчеше.
— Не знам как да ти се отблагодаря за това, Максън.
На лицето му отново изплува усмивка.
— Приятно ми е да чувам, че си щастлива. — Той се прокашля. — За мен е важно да знам какво чувстваш.
О, не! Никакъв шанс. Нямаше да изплюя камъчето първа.
— Е, много съм ти благодарна. Както винаги.
Максън въздъхна.
— Радвам се, че ти харесва. — Неудовлетворен, той заби поглед в килима. — Налага се да вървя. Трябва да раздам подаръците на останалите момичета.
Станахме заедно и го изпратих до вратата. Преди да си тръгне, Максън се обърна и целуна ръката ми. После кимна сърдечно и свърна зад ъгъла, поемайки към другите стаи
Аз се върнах до леглото и отново заоглеждах подаръците си. Не можех да повярвам, че нещо толкова красиво ми принадлежеше, и то завинаги. Заклех се пред себе си, че дори да се върнех вкъщи и всичките ни пари да свършеха, дори семейството ми да заживееше в пълна мизерия, нямаше да продам скъпоценните си бижута. Същото важеше и за гривничката от Нова Азия. Щях да ги задържа… независимо от всичко.
— Осъждането е съвсем елементарна церемония — обясняваше Силвия на другия следобед, докато се нижехме подир нея напът към Банкетния салон. — Звучи страшно, но ролята му е преди всичко символична. Очаква ни грандиозно събитие. Ще присъстват няколко висши длъжностни лица, както и немалко родственици на кралското семейство. Естествено, ще има толкова камери, че свят ще ви се завие — викаше през рамо Силвия.
Дотук церемонията ми се струваше всичко друго, но не и елементарна. Свихме зад ъгъла и Силвия отвори със замах вратите на Банкетния салон. В центъра на огромното помещение стоеше самата кралица Амбърли и даваше инструкции на група мъже, монтиращи няколко реда скамейки. В единия ъгъл се обсъждаше кой килим е най-подходящ за събитието, а в отсрещния — кои цветя. Очевидно цветарите не бяха на мнение, че коледната украса трябва да остане. Случваха се толкова много неща, че почти бях забравила колко близо бе Коледа.
В дъното на салона се издигаше сцена със стълбище в предната u част, а отгоре u бяха подредени три масивни трона. От дясната ни страна имаше четири по-малки платформи, всяка с по един стол, колкото внушителни, толкова и плашещи с изолираността си. Тези приспособления всяваха достатъчна тържественост в залата и дори не можех да си представя как щеше да изглежда след края на приготовленията.
— Ваше Височество — каза Силвия с реверанс и ние последвахме примера u.
Кралицата дойде при нас с озарено от усмивка лице.
— Здравейте, дами — поздрави тя. — Силвия, докъде стигна?
— Още съм в самото начало, Ваше Височество.
— Отлично. Дами, позволете да ви осветля относно следващата ви задача в Избора.
— Тя ни направи знак да я последваме в Банкетния салон. — Осъждането е церемония, символ на смирението ви пред закона. Една от вас ще е следващата принцеса и бъдеща кралица. Ние живеем според закона в страната ни и е ваше задължение не само да живеете според него, но и да го прилагате. За целта — каза тя, спирайки намясто, за да се обърне с лице към нас — ще започнете с Осъждането. Пред вас ще се изправи човек, извършил престъпление, по всяка вероятност кражба. Подобни закононарушения се наказват с публично бичуване, но тези мъже ще бъдат изпратени в затвора. От вас самите.