Кралицата отвърна с усмивка на озадачените ни изражения.
— Знам, че ви звучи жестоко, но не е така. Тези граждани са извършили злодеяние, но вместо да претърпят физическо наказание, ще платят за това с времето си. Сами видяхте колко болезнен е боят с пръчка. Бичуването е не по-малко мъчително. С присъдата си ще им направите услуга — насърчи ни тя.
Въпреки това нямаше да ми е приятно.
Крадците бяха мизерстващи хора. Двойките и Тройките, нарушили закона, се измъкваха от полагащото им се наказание с пари. Бедните си плащаха с кръв или време. Спомних си как Джеми, по-малкия брат на Аспен, стоеше проснат върху каменния блок на площада, докато мъже с камшици го наказваха за открадната храна. Колкото и да ме бе ужасила тази сцена, затворът беше по-лошият вариант. Момчето, макар и толкова младо, трябваше да работи, за да изкарва пари за семейството си — факт, който по-горните касти като че ли не отчитаха.
Силвия и кралица Амбърли ни накараха да репетираме церемонията, докато не запомнихме репликите си без грешка. Постарах се да говоря с изразителността на Елиз и Крис, но винаги звучах монотонно.
Просто нямах желание да хвърлям когото и да било зад решетките.
Щом приключихме, останалите момичета се отправиха вкупом към вратата, но аз отидох при кралицата, която тъкмо привършваше разговора си със Силвия. Трябваше да се възползвам от малкото налично време, за да измисля нещо по-красноречиво. Вместо това, когато Силвия си тръгна и кралицата ми обърна внимание, просто изстрелях:
— Умолявам ви, не ме карайте да го правя.
— Какво имаш предвид, скъпа?
— Ще се придържам към закона, кълна се. Не се опитвам да ви създавам трудности, но просто не мога да осъдя някой човечец на затвор. На мен самата няма да ми е причинил нищо лошо.
Тя ме погледна съчувствено и протегна ръка да докосне лицето ми.
— Напротив, мило момиче. Ако станеш принцеса, ще си олицетворение на закона. Наруши ли някой дори и най-дребното правило, сякаш те промушва с меч. Единственият начин да не пролееш всичката си кръв е да подходиш с железен юмрук спрямо провинилите се, за да сразиш дързостта на останалите.
— Но аз не съм принцеса! — продължих с умолителен тон. — Никой не ме е наранил.
Тя се усмихна и сведе глава към мен, прошепвайки:
— Днес не си принцеса, но няма да се учудя, ако това обстоятелство се окаже временно.
Кралица Амбърли отстъпи назад и ми намигна.
Аз въздъхнах и подхванах с още по-отчаян тон:
— Поверете ми някой друг. Не някой дребен крадец, който вероятно е посегнал към чуждото, за да не умре от глад. — Лицето u се изопна. — Не искам да кажа, че е допустимо да се краде. Знам, че не е. Но нека осъдя човек, сторил някоя истинска злина. Нека осъдя човека, убил онзи страж, който отведе двама ни с Максън в скривалището при последната атака на бунтовниците. Той трябва да лежи зад решетките до живот. И ще му отсъдя такава съдба на драго сърце. Но не мога да го причиня на някой гладуващ човечец от Седма каста. Просто не мога.
Личеше си, че иска да е внимателна с мен, но и че няма да отстъпи.
— Позволи ми да бъда пряма с теб, лейди Америка. От всички участнички ти имаш най-голяма нужда да изпълниш задачата. Народът те е видял да се бунтуваш срещу наложено от краля наказание, да призоваваш към елиминиране на кастите по националната телевизия, както и да насърчаваш хората да се опълчат на бунтовниците, при положение че животът им беше в смъртна опасност. — Върху доброто u лице се разстилаше сериозно изражение. — Не казвам, че това бяха лоши постъпки, но оставиха част от публиката с впечатлението, че си прекалено импулсивна. Заиграх се нервно с ръцете си, съзнавайки, че не можех да се измъкна от Осъждането с думи.
— Ако искаш да останеш, ако изпитваш чувства към Максън — тя направи пауза, предоставяйки ми възможност за кратък размисъл, — трябва да го направиш. Трябва да демонстрираш пред всички, че си способна на подчинение.
— Способна съм. Просто не искам да осъждам когото и да било на затвор. Това не е работа на една принцеса, а на съдиите.
Кралица Амбърли ме потупа по рамото.
— Можеш да се справиш. И ще успееш. Ако искаш Максън, трябва да си безпогрешна. Несъмнено знаеш, че има опозиция срещу избора ти.
Аз кимнах.
— Тогава изпълни дълга си.
Тя си тръгна, оставяйки ме сама в Банкетния салон. Аз се качих на предвидения за мен стол, който си беше същински трон, и за пореден път изрекох думите. Опитах да си втълпя, че не е кой знае какво. Хората нарушаваха законите и влизаха в затвора непрекъснато. Щях да отговарям за един-единствен човек от хиляди други. И трябваше да съм безпогрешна.