— Не, но…
— В такъв случай — не смей да ме укоряваш. Щом най-безскрупулно вкарва враговете си в затвора без всякаква основателна причина, то как смяташ, че ще постъпи с мен? Та той ме ненавижда!
Аспен ме гледаше умолително.
— Мер, знам, че е плашещо, но трябва.
Аз вдигнах ръка насреща му.
— Свърши си работата. Придружи ме до салона.
Той преглътна веднъж, обърна се напред и ми предложи лакътя си. Аз го хванах под ръка и продължихме по коридора в мълчание.
Бяхме стигнали до средата на стълбището, откъдето вече се чуваше жуженето на многолюдната тълпа, когато Аспен проговори отново:
— Още от самото начало се питах дали ще успеят да те променят.
Аз не му отвърнах. И бездруго не знаех как.
Останалите момичета вече се бяха наредили във вестибюла и репетираха репликите си, движейки беззвучно устни с вперени в далечината очи. Аз се откъснах от Аспен и се присъединих към групичката.
Елиз ни беше описала роклята си в такива подробности, че виждайки я, изпитах нещо като дежа вю. Златисто и кремаво се преплитаха в модел с права кройка и презрамки, а изцяло златистите u ръкавици придаваха на тоалета u драматичен вид. Колието с тъмни скъпоценни камъни от Максън караше лъскавата u коса и тъмни очи да изпъкват.
Крис за пореден път бе съумяла да се появи като същинско олицетворение на короната; а като че ли дори не влагаше усилия. Роклята u следваше извивките на талията u, разцъфвайки като роза в долната си част. Колието и обиците u, подарък от Максън, бяха от дъгоцветни, деликатно заоблени и съвършени в красотата си скъпоценни камъни. И наистина, поне за момент, съжалих, задето моите бяха така семпли.
Роклята на Селест… е, да кажем, че никой нямаше да я забрави. Деколтето u беше доста дълбоко и като че ли донякъде неуместно за повода. Като забеляза, че я гледам така втренчено, изпъчи устни като за целувка и разклати предизвикателно рамене. Аз се засмях, но после ми прилоша и опрях ръка в челото си. Вдишах дълбоко в опит да се успокоя.
Селест тръгна към мен, поклащайки маслиновата си клонка в такт с крачките си.
— Какво има?
— Нищо. Просто ми е малко зле.
— Недей. Да. Повръщаш — нареди ми тя. — Най-вече върху мен.
— Няма да повърна — уверих я аз.
— Кой е повърнал? — поинтересува се Крис, присъединявайки се към разговора ни, към който се включи и Елиз.
— Никой — отвърнах аз. — Май просто съм изморена.
— Няма да отнеме дълго време — опита да ме утеши Крис.
Ще отнеме цяла вечност, помислих си аз. Огледах всяко от обкръжаващите ме лица. Момичетата се бяха стекли при мен. И аз ли бих постъпила така? Вероятно.
— Някоя от вас да идва с желание днес? — попитах аз.
Трите обърнаха погледи една към друга или към пода, но никоя не ми даде отговор.
— Тогава да не го правим — призовах ги.
— Да не го правим ли? — учуди се Крис. — Америка, това е традиция. Длъжни сме.
— Напротив. Не и ако всички u се противопоставим.
— И какво предлагаш да направим? Да откажем участие? — попита Селест.
— Това е единият вариант — отвърнах аз.
— Искаш да скръстим ръце и да не правим нищо? — обади се ужасено Елиз.
— Не съм мислила по въпроса. Просто знам, че идеята не ми харесва.
Личеше си, че Крис сериозно обмисля предложението ми.
— Това е номер! — обвини ме Елиз.
— Моля? — Как въобще u беше хрумнало подобно нещо?
— Америка ще говори последна. Ако ние откажем да участваме, а тя изпълни
ролята си, ще е единствената демонстрирала покорство, докато ние трите се червим от срам. — Говорейки, Елиз ме сочеше с маслиновата си клонка.
— Америка? — Крис ме погледна в очите, изпълнена с разочарование.
— Не е така, кълна се, не съм имала такова намерение!
— Дами! — Всички се обърнахме към укорителния глас на Силвия. — Разбирам, че сте притеснени, но това не е причина да се надвиквате.
Погледът u се стовари върху всяка една от нас поотделно, след което момичетата извърнаха очи към мен, обмисляйки дали да ми се доверят, или не.
— Така — подхвана Силвия. — Елиз, ти излизаш първа, както репетирахме. Селест и Крис, вие сте следващи, Америка, ти си накрая. Тръгвате една по една по червения килим и поднасяте маслиновите си клонки в краката на краля. После се връщате по същия път и заемате местата си. Кралят ще каже няколко думи и церемонията започва.
Тя отскочи до нещо, приличащо на малка кутия върху стойка, а като го завъртя към нас, видяхме, че е телевизионен монитор, показващ всичко, което се случваше в Банкетния салон. Гледката беше впечатляваща. Червеният килим разделяше помещението на две части: от едната страна бяха седалките за пресата и гостите, а от другата — четирите стола, отредени за момичетата от Елита. В дъното се виждаха троновете, очакващи кралското семейство.