— Закле ми се! — изрева той. — Увери ме, че я държиш под контрол. Първо беше излиянието u пред камерите на бюлетина, после ти се изложи на смъртна опасност, излизайки на покрива, а сега и това? Всичко свършва днес, Максън.
— Татко, не чу ли радостните възгласи? Народът одобрява състрадателната u постъпка. В момента тя е най-печелившата ти карта.
— Моля? — гласът му беше същински айсберг, тежък и гибелен.
Леденият тон на баща му го възпря за момент, но Максън не се отказа.
— Когато посъветва хората да се отбраняват, народът откликна позитивно. Дори смея да твърдя, че тя е причината смъртността да не е по-голяма. А това? Татко, аз самият не бих могъл да осъдя човек на доживотен затвор за дребна кражба. Как очакваш подобно нещо от момиче, което навярно е станало свидетел не предостатъчно жестоки наказания за още по-невинни престъпления? Тя е различна.
Бедните касти съставляват мнозинството от народа ни, а именно те я подкрепят. Кралят поклати глава и отново закрачи напред-назад.
— Позволих u да остане, защото спаси живота ти. Ти си най-печелившата ми карта, а не тя. Загубим ли теб, губим всичко. И не говоря само за опасността да те убият. Ако не си отдаден на предначертания ти живот, ако отклониш вниманието си от него, всичко това ще рухне. — Той махна с ръце, сочейки просторната стая, и направи дълга пауза. — Промиват ти мозъка. — Заяви кралят. — Променяш се по малко с всеки изминал ден. Тези момичета, и най-вече тя, са напълно безполезни.
— Кларксън, дали не… — с един-единствен поглед кралят застави кралицата да замълчи и мнението u остана неизказано.
После пак се обърна към сина си.
— Имам предложение за теб.
— Не ме интересува — отвърна рязко Максън.
Крал Кларксън вдигна ръце пред себе си, демонстрирайки, че не му мисли лошото.
— Изслушай ме.
Максън въздъхна.
— Тази момичета ни носят само главоболия. Дори връзките на азиатката не ми бяха от никаква полза. Девойката гони само слава, а другата. е, не е напълно безнадеждна, но не те заслужава, ако питаш мен. Тази тук — продължи той, сочейки към мен, — колкото и ценни качества да е притежавала, провали шансовете си, благодарение на пълната си невъздържаност. Ситуацията излезе извън релси. А те познавам и знам, че се боиш да не изпуснеш нещо важно, затова ти предлагам следното.
Негово Височество закрачи около Максън.
— Да прекратим Избора. Да изгоним всичките момичета.
Максън отвори уста да възрази, но кралят вдигна ръка.
— Не предлагам да останеш без съпруга. Просто казвам, че все още разполагаме със списъка на всички уместни кандидатки в страната. Няма ли да е чудесно, ако ти се удаде шанс лично да избереш няколко момичета, които да ти гостуват в двореца?
Може пък да си намериш някоя като дъщерята на френския крал; помниш ли колко я харесваше?
Аз сведох очи. Максън не беше споменавал нищо за никаква французойка.
Почувствах се така, сякаш някой беше пробил сърцето ми с длето.
— Татко, не бих могъл.
— Би могъл, и още как. Та ти си принцът. А смятам, че ни се струпаха достатъчно провали, за да можем определим тези момичета като недостойни. Този път ще имаш истинско право на глас в подбора.
Отново вдигнах поглед. Максън беше забил очи в пода. Видимо се раздираше от вътрешна борба.
— Имам подозрения, че този ход би умиротворил бунтовниците… поне временно. Замисли се! — призова го кралят. — Изпращаме тези момичета по домовете им, изчакваме няколко месеца, сякаш сме се отказали от Избора, а след това свикваме нова група прекрасни, образовани, дружелюбни дами. това би променило много неща.
Максън понечи да се обади, но бързо затвори уста.
— При всички случаи трябва да се запиташ дали тя — подхвана отново кралят, сочейки към мен — е жената, с която би могъл да прекараш живота си. Темпераментна, егоцентрична, алчна и, откровено казано, доста неугледна. Погледни я, синко.
Максън стрелна очи към мен, задържайки погледа ми за секунда, преди да го извърна встрани унизена.
— Ще ти дам няколко дни за размисъл. Сега трябва да се занимая с пресата.
Амбърли!
Кралицата дотърча и хвана краля под ръка, после двамата излязоха от стаята, оставяйки ни сами и безмълвни.
След кратко мълчание Максън дойде да ми подаде ръка.
— Благодаря.
Той само кимна.
— Май е най-добре да ги последвам. Несъмнено пресата ще има въпроси и към мен.
— Предложението му е доста съблазнително — коментирах аз.
— Най-великодушното до този момент, бих казал.
Не исках да знам дали го обмисля. Нямаше какво друго да си кажем, затова минах покрай него и тръгнах по вътрешните коридори към стаята си, надявайки се да избягам от собствените си чувства.