Прислужничките ме уведомиха, че ще сервират вечеря по стаите, а като видяха, че не съм в настроение за разговори, любезно излязоха от стаята. Аз легнах в леглото си, унесена в мисли.
Бях постъпила правилно, нали така? Вярвах в справедливостта, но Осъждането нямаше нищо общо с нея. Въпреки това не спирах да се питам дали изобщо бях постигнала нещо. Ако кралят смяташе онзи мъж за свой враг — какъвто беше случаят според мен, нямаше ли да намери друг начин да го накаже? Дали всичките ми усилия не бяха отишли напразно?
А и колкото лекомислено да беше от моя страна, предвид всичко случващо се наоколо, не можех да прогоня онази французойка от съзнанието си. Защо Максън не ми беше споменал за нея? Често ли му бе гостувала? Защо беше решил да я запази в тайна?
На вратата се почука, а аз предположих, че ми носят вечерята, макар и да ми се струваше прекалено рано.
— Влез — провикнах се, тъй като не ми се ставаше от леглото.
Вратата се отвори и Селест провеси черната си коса през процепа.
— Приемаш ли компания? — попита тя. Крис надникна зад гърба и, а най-отзад се показа и рамото на Елиз.
Аз седнах в леглото.
— Разбира се.
Момичетата влязоха с бавна крачка, оставяйки вратата отворена. Селест, която продължаваше да ме смайва с искрената си усмивка, се намърда в леглото ми, без да иска разрешение. Не че имах нещо против. Крис седна до краката ми, а Елиз кацна в крайчеца на леглото, благопристойна както винаги.
Крис ми отправи тихо въпроса, който несъмнено измъчваше и трите.
— Направи ли ти нещо?
— Не. — После осъзнах, че не казвах самата истина. — Не ме е удрял или нещо такова. Просто ме издърпа малко по-грубичко.
— Какво ти каза? — поинтересува се Елиз, човъркайки смутено подгъва на роклята си.
— Импровизацията ми не му допадна. Ако изборът беше негов, отдавна щях да съм изчезнала.
Селест докосна ръката ми.
— Да, но не е. Максън те харесва, народът — също.
— Не знам дали това ще е достатъчно. — За която и да е от нас, добавих наум.
— Извинявай, че ти се разкрещях — обади се тихо Елиз. — Много съм изнервена. Толкова се старая да запазя самообладание, а имам чувството, че с нищо не изпъквам.
Всичките ме засенчвате.
— Не е вярно — възрази Крис. — Щом сме стигнали дотук, всички сме важни за Максън.
— Просто се страхува да остане с финалната тройка — настоя Елиз. — Което ще се случи до около четири дни. Държи ме тук, за да отложи момента.
— И кой е казал, че не държи именно мен, за да отложи момента? — обади се Селест.
— Чуйте — добавих аз, — след днешното ми изпълнение вероятно аз ще съм следващата отпаднала. Беше само въпрос на време. Просто не съм скроена за това. Крис се изкиска.
— Май никоя от нас не е Амбърли Втори номер, а?
— Аз съм прекалено фрапантна — призна си Селест с усмивка.
— А аз предпочитам да се скрия някъде, вместо да изпълнявам дори половината от задълженията на принцеса — сведе глава Елиз.
— Аз пък съм твърде необуздана — свих рамене аз, примирявайки се с недостатъците си.
— Никога няма да развия нейната увереност — оплака се Крис.
— Ето. Всичките си имаме трески за дялане. Но Максън ще трябва да избере една от нас, така че няма смисъл да се тюхкаме. — Селест се заигра разсеяно с одеялото ми. — И все пак смятам, че всички сме наясно, че аз съм най-неуместният вариант.
Крис наруши спусналото се тежко мълчание.
— Какво имаш предвид?
Селест извърна поглед към нея.
— Знаеш. Всички знаят. — Тя си пое дълбоко въздух и продължи: — Вече проведох този разговор с Америка, а и онзи ден рухнах пред прислужничките си, но на вас двете не съм се извинила.
Крис и Елиз се спогледаха за момент, после насочиха вниманието си към Селест.
— Крис, съсипах партито по случай рождения ти ден — изстреля тя. — Ти беше единствената, на която се удаде възможност да отпразнува някакъв повод в двореца, а аз ти отнех хубавия момент. Извинявай.
Крис сви рамене.
— В крайна сметка се получи добре. Двамата с Максън добре си поприказвахме благодарение на теб. Простила съм ти отдавна.
Селест изглеждаше напът да се разплаче, но вместо това стисна устни в тънка усмивка.
— Много милосърдно от твоя страна, като се има предвид, че аз самата не успявам
да си го простя. — Селест заглади с пръст миглите си. — Просто не знаех как да привлека вниманието му, затова го откраднах от теб.