Крис вдиша дълбоко.
— Тогава ми беше доста неприятно, но вече не съм ти сърдита. Наистина. Ана си изпати повече от мен.
Селест врътна очи засрамено.
— Направо не ми се говори. Понякога се чудя докъде ли щеше да стигне, ако аз не бях… — Тя поклати глава и отмести погледа си към Елиз. — Не знам как би ми опростила всички удари под кръста. И най-вече онези, които не си подозирала, че са мое дело. Благодарение на неизменното си хладнокръвие, Елиз не избухна, както аз самата навярно щях да сторя.
— Може би визираш натрошеното стъкло в обувките ми, съдраните рокли в гардероба ми, белината в шампоана ми?
— Белина! — ахнах аз, съзирайки потвърждението в умореното лице на Селест.
Елиз кимна.
— Пропуснах цяла сутрин в Дамския салон, за да могат прислужничките ми да боядисат косата ми. — Тя върна погледа си към Селест. — Знаех, че си била ти. — Призна незлобливо.
Селест сведе глава, беше видимо гузна.
— Не каза нищо, не реагира по никакъв начин. Смятах те за най-лесната мишена, а ти дори не трепна.
— За нищо на света не бих посрамила семейството си, напускайки съревнованието — обясни Елиз. Възхищавах се на позицията и, макар и да не я разбирах напълно.
— Трябва да се гордеят с постижението ти. Ако моите родители знаеха колко ниско съм паднала… не знам как биха постъпили. Ако тези на Максън знаеха, несъмнено щяха да са ме изхвърлили от двореца досега. Не съм за тук. — Селест въздъхна, изтормозена от признанието си.
Аз се приведох напред и сложих ръце върху нейните.
— Мисля, че промяната в поведението ти сочи тъкмо обратното, Селест.
Тя килна глава и ми се поусмихна тъжно.
— Няма значение, принцът не ме иска. Пък и да ме искаше — добави тя, измъквайки ръцете си изпод моите, за да избърше размазалия се под очите и грим, — наскоро един човек ми напомни, че не ми е нужен мъж, за да постигна желаното в живота си.
Двете си разменихме по усмивка, преди тя отново да се обърне към Елиз.
— Колкото и да се постарая, никога няма да успея да ти се извиня за всичко, което ти причиних, но държа да знаеш, че съжалявам най-искрено. Извинявай, Елиз.
Елиз впи свиреп поглед в нея. Най-сетне Селест и падаше в ръцете, затова очаквах да изсипе отгоре и целия си насъбран гняв.
— Нищо не ми пречи да му кажа. Америка и Крис ще са ми свидетелки и Максън ще трябва да те изгони от двореца.
Селест преглътна сухо. Колко унизително щеше да е, ако така приключеше играта и!
— Но няма да го направя — заяви накрая Елиз. — Никога не бих изнудила Максън и независимо от изхода на съревнованието, държа да играя честно. Така че… нека оставим това зад гърбовете си.
Не и даваше прошка, но при всички случаи и даваше повече, отколкото Селест беше очаквала. Селест кимна и и благодари шепнешком, като едва сдържаше сълзите си.
— Леле! — обади се Крис в опит да смени темата. — Така де, и аз не исках да те издавам, Селест, но. не го възприемах като въпрос на чест. — Крис се обърна към Елиз, премисляйки думите и.
— За мен всичко е въпрос на чест — призна си Елиз. — Трябва да се придържам към това с всички сили, особено при положение че ще посрамя семейството си, ако не спечеля короната.
— И така да е, вината няма да е твоя; изборът е в ръцете на Максън — отбеляза Крис, намествайки се на леглото. — Защо биха сметнали, че ги посрамваш?
Елиз оклюма още повече, прехвърлила мислите си от една тревога на друга.
— Заради традицията с уредените бракове. Най-отбраните момичета се венчават за най-отбраните мъже, и обратното. Максън е на върха на пирамидата. Загубя ли, значи, не съм била достойна за него. Семейството ми няма да вземе под внимание чувствата, довели до избора му, а той несъмнено ще се уповава именно на тях. Родителите ми приемат нещата логично. Произходът ми, талантите ми. отгледана съм, за да стана съпруга на най-високопоставения мъж, а окажа ли се недостойна, кой ще ме иска? Милион пъти бях размишлявала върху това как би се променил животът ми, в случай че спечелех, както и ако загубех, но никога не се бях замисляла как ще е при другите. Нима разговорът ми със Селест не беше достатъчен, за да ме подтикне към това?
Крис хвана ръката на Елиз.
— Почти всички отпаднали момичета вече са сгодени за прекрасни мъже. Самият факт, че си участвала в Избора, те прави желана. А ти си стигнала до челната четворка на Елита, и то дотук. Повярвай ми, Елиз, господата ще се редят на километрични опашки да те грабнат.
Елиз се усмихна.
— Не ми трябват опашки. Трябва ми един-единствен.
— Е, на мен пък ми трябват опашки — заяви Селест, разсмивайки всички ни, дори и Елиз.