— И. аз споделям чувствата на хората. Така че не губи вяра, независимо от думите и постъпките му. Не си вън от играта.
Аз притиснах пръсти в устните си, слисана от новините. Изборът продължаваше, всяко от момичетата все още имаше шанс и поне по думите на Максън, народът започваше да ми симпатизира все повече и повече.
Но колкото и добри новини да се бяха струпали, един въпрос продължаваше да ме гложди.
Сведох поглед към завивката, едва свиквайки смелост, за да го задам.
— Знам, че ще ти прозвучи глупаво. но коя е дъщерята на френския крал?
Максън се умълча за момент, после седна на леглото ми.
— Казва се Дафни. Тя беше единственото момиче, което познавах преди Избора.
— И?
Той изпуфтя с усмивка.
— И с малко закъснение открих, че чувствата u към мен са по-дълбоки от най-обикновено приятелство. Само че не изпитвах същото. Не можех.
— Нещо не u беше наред… или…
— Не, Америка. — Максън се пресегна за ръката ми, принуждавайки ме да вдигна поглед към него. — Дафни ми е приятелка. Невъзможно е да бъдем по-близки. През целия си живот чакам вас. Това е шансът ми да намеря съпруга и живея с тази мисъл, откакто се помня. Помежду ни с Дафни така и не се зародиха романтични отношения. Никога не би ми хрумнало да ти спомена за нея и съм убеден, че единствената причина баща ми да го направи е, за да ти даде поредното основание да се усъмниш в себе си.
Аз прехапах устна. Кралят познаваше слабостите ми твърде добре.
— Виждам те, Америка. Съпоставяш се с майка ми, с другите момичета от Елита, с онази Америка, която смяташ, че трябва да си, а сега си напът да сториш същото и с жена, за чието съществуване дори не подозираше преди няколко часа.
Вярно беше. Вече се питах дали е по-красива от мен, по-умна от мен, както и дали е произнасяла името на Максън с абсурдно кокетен френски акцент.
— Америка — каза той, обгръщайки лицето ми с длани, — ако тя беше оставила следа в живота ми, щях да ти разкажа за нея. Сигурен съм, че и ти би направила същото за мен.
Стомахът ми се преобърна. Не бях напълно откровена с Максън. Но докато очите му се взираха толкова надълбоко в моите, лесно можех да забравя за всичко останало. Погледнеше ли ме така, бързо потъвах в съвсем друг свят.
Отпуснах се в обятията му и го прегърнах силно. На земята нямаше по-хубаво място от това.
ДВАЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Селест се беше превърнала в радетел на новооснованото ни сестринство. Нейна идея беше да довлечем всичките си прислужнички и цял куп големи огледала в Дамския салон, за да прекараме деня във взаимно преобразяване. Не че имаше особен смисъл, предвид факта, че беше изключено да се справим по-добре от дворцовия персонал, но пък добре се позабавлявахме.
Крис спусна краищата на косата ми върху челото ми.
— Мислила ли си някога да се подстрижеш на бретон?
— Идвало ми е наум — признах си аз, разрошвайки косата, надвиснала малко над очите ми. — Но като гледам колко бързо u омръзва на сестра ми, все се отказвам.
— Много ще ти отива — заяви ентусиазирано Крис. — Веднъж подстригах братовчедка си на бретон. Мога и на теб да ти направя, ако искаш.
— Аха — обади се Селест, — пусни я до лицето си с ножици, Америка. Чудна идея, няма що!
Всички прихнахме да се смеем. Дори от отсрещния край на стаята се чу тихичко кискане. Надникнах и видях как кралицата стиска устни, мъчейки се да прочете документа пред себе си. Първоначално се притеснявах дали занятието ни няма да u се стори неуместно, но, откровено казано, като че ли не я бях виждала толкова щастлива преди.
— Трябва да се снимаме! — предложи Елиз.
— Някой да има фотоапарат? — попита Селест. — Много ме бива по тази част.
— Максън има! — сети се Крис. — Ела за малко. — Тя повика една от прислужничките, махвайки u насърчително.
— Задръж така — казах аз и взех лист хартия. — Добре, добре. „Ваше Високо Височество, дамите от Елита имат спешна нужда от най-елементарния ви фотоапарат
Крис прихна, а Селест поклати глава.
— А! За проучване на женската дипломация — допълни изречението ми Елиз.
— Съществува ли изобщо такова нещо? — попита Крис.
Селест отметна косата си през рамо.
— Кого го е грижа?
Двайсетина минути по-късно Максън почука на вратата и я открехна плахо.
— Може ли да вляза?
Крис притича до него.
— Не. Трябва ни само фотоапаратът. — Грабна го от ръката му и затвори вратата пред лицето му.
Селест се строполи на пода от смях.
— Какви ги вършите вътре? — провикна се той от коридора. Но всички бяхме твърде заети да се кикотим, за да му отговорим.