Правихме какви ли не пози зад саксийните цветя и изпратихме хиляди въздушни целувки, а Селест ни показа как да „улавяме светлината".
Когато Крис и Елиз легнаха на дивана, а Селест се качи отгоре им, за да щракне още няколко снимки, си позволих да надникна към другия край на стаята, където кралицата се усмихваше доволно. Искаше ми се и тя да вземе участие в забавлението ни. Затова грабнах една от четките за коса и тръгнах към нея.
— Здравейте, лейди Америка — поздрави ме тя.
— Позволявате ли да среша косата ви?
По лицето u пробягаха няколко различни емоции, но накрая просто кимна и отвърна тихо:
— Разбира се.
Минах зад гърба u и събрах в шепа част от приказната u коса. Запрокарвах четката по дължината u, наблюдавайки другите момичета.
— Стопля ми се сърцето, като виждам, че се разбирате така добре — отбеляза кралицата.
— И моето. Радвам се на компанията им. — Умълчах се за момент. — Съжалявам за поведението си на Осъждането. Не биваше да го правя. Просто…
— Знам, скъпа. Обясни ми всичко предварително. Задачата е трудна. Пък и ви се падна окаяна група мъже.
В този момент осъзнах колко неосведомена беше. Или пък умишлено се насилваше да вярва в добротата на съпруга си.
Сякаш прочела мислите ми, кралицата каза:
— Знам, че смяташ Кларксън за жесток, но той е добър човек. Нямаш представа колко голям товар тегне на плещите му. Всеки от нас преодолява трудностите по свой собствен начин. Той избухва понякога; аз имам нужда от много почивка; а Максън подхожда към всичко с чувство за хумор.
— Май сте права — потвърдих аз с усмивка.
— Въпросът е ти как би се справяла? — Тя извърна глава към мен. — Мисля, че темпераментността ти е една от най-добрите ти черти. Научиш ли се да я контролираш, би била чудесна принцеса.
Аз кимнах.
— Съжалявам, че ви разочаровах.
— Не, не си, мила — увери ме тя, обръщайки се напред. — Виждам голям потенциал в теб. Работех във фабрика, когато бях на твоя възраст. Бях мръсна и гладна, а понякога се изпълвах с гняв. Но пък имах несекващо увлечение по принца на Илеа, затова, когато ми се удаде шанс да го спечеля, се научих да владея емоциите си. Можеш да постигнеш много на престола, но невинаги по твоя начин. Трябва да се примириш с този факт, разбираш ли?
— Да, мамо — пошегувах се аз.
Тя отново извърна поглед към мен, а лицето u беше като камък.
— Исках да кажа… мадам. Да, мадам.
Очите u заблестяха и тя примигна няколко пъти, преди пак да се обърне напред.
— Ако финалът е такъв, какъвто очаквам, „мамо" ще е допустимо обръщение.
Сега беше мой ред да примигна, за да сдържа сълзите си. Не че някога щях да заменя родната си майка, но беше трогателно да знам, че майката на човека, за когото можеше да се омъжа, бе готова да ме приеме като свое дете, независимо от всичките ми недостатъци.
Селест се обърна, видя ни и притича до нас.
— Много сте сладки! Усмивки!
Аз се приведох напред, прегръщайки кралица Амбърли, а тя се пресегна да хване ръцете ми. След това всички се струпахме край нея и дори я убедихме да направи смешна физиономия пред обектива.
После поверихме фотоапарата на прислужничките, за да можем всички да присъстваме на снимките, а когато се наситихме, вече с ръка на сърцето можех да заявя, че това беше най-хубавият ми ден в двореца. Не знаех докога обаче. Все пак наближаваше Коледа.
Прислужничките оправяха косата ми след последния неуспешен опит на Елиз да я вдигне на кок, когато на вратата се почука.
Мери се спусна да отвори и покани в стаята страж, чието име не знаех. Доста често го бях засичала из двореца, но почти винаги в компанията на краля.
Щом ни доближи и спря пред мен, прислужничките ми го поздравиха с реверанс, а моите нерви се пообтегнаха.
— Лейди Америка, кралят настоява да ви види незабавно — заяви делово той.
— Случило ли се е нещо? — попитах аз, отлагайки неизбежното.
— Кралят ще отговори на въпросите ви.
Преглътнах тревожно. Какви ли не ужасии ми минаха през главата. Че семейството ми е в опасност. Че кралят е намерил начин да ме накаже тайно за всичките ми провинения. Че е научил за измъкването ни от двореца. Или пък — в най-лошия случай, че някой е разкрил връзката ни с Аспен и предстои да си платим за измамата.
Опитах да разсея страховете си. Не исках крал Кларксън да ги надуши.
— В такъв случай… идвам с вас. — Изправих се и тръгнах след стража, надничайки към момичетата на излизане. Като видях тревогата по лицата им, ми се прищя да не ги бях поглеждала.