Извървяхме коридора и тръгнахме нагоре по стълбището към третия етаж. Не знаех какво да правя с ръцете си и постоянно пипах или косата, или роклята си, или пък преплитах нервно пръсти.
Щом стигнахме до средата на коридора, забелязах Максън и ми поолекна. Той спря да ме изчака пред една от стаите. В очите му не се четеше тревога, но пък знаех, че е много по-сръчен в прикриването на страховете си от мен самата.
— Какво става? — попитах го шепнешком.
— Знам толкова, колкото и ти.
Стражът застана на пост пред вратата, а Максън ме покани да вляза. По стените на просторната стая имаше рафтове с книги. На няколко статива бяха разположени големи карти. Видях поне три на Илеа, осеяни с различни цветове знаменца за отбелязване. Кралят седеше на широко бюро и държеше лист хартия в ръце.
Когато ни видя да влизаме, изпъна гръб.
— Ще ми обясниш ли какво си правила с италианската принцеса? — обърна се към мен крал Кларксън.
Аз се втрещих. Парите. Бях забравила за тях. Заговорът за въоръжаване на хора, които той смяташе за свои врагове, беше много по-опасен сценарий от всички останали, за които се бях подготвила.
— Не съм сигурна, че ви разбирам — излъгах аз, обръщайки поглед към Максън, който, макар и напълно осведомен, запази самообладание.
— От десетилетия се опитваме да сключим съюз с италианците, а не щеш ли, кралското семейство решава да ни покани на официална визита. Интересното обаче…— кралят се зачете в писмото — … аха, ето го: „Макар че за нас ще е достатъчно голяма чест Ваше Величество и семейството Ви да ни удостоите с присъствието си, искрено се надяваме да доведете и лейди Америка. След срещата ни с всички момичета от Елита не можем да си представим, че има друга, по-достойна да наследи кралицата Ви". Кралят вдигна очи към мен.
— Какво си направила?
Осъзнавайки, че току-що ми се беше разминала огромна катастрофа, се отпуснах значително.
— Просто опитах да се държа учтиво с принцесата и майка u по време на посещението им в двореца. Не подозирах, че ме е харесала чак толкова.
Крал Кларксън врътна очи.
— Играеш подмолни игрички. Наблюдавам те, ти определено имаш причина да се задържиш в двореца, която, разбира се, няма нищо общо с него.
При тези му думи Максън се обърна към мен. Ще ми се да не бях видяла искрицата съмнение в очите му. Поклатих глава.
— Не е вярно!
— Тогава как момиче без средства, връзки и влияние успява да доближи страната ни до нещо, към което се стремим от години? Как?
Вътрешно знаех, че е в неведение относно някои от факторите. Но в крайна сметка Николета ми беше предложила съдействие, тя ме беше попитала дали може да помогне за кауза, която подкрепяше. Ако кралят ме обвиняваше за някое от моите деяния, повишеният му тон вероятно щеше да ме уплаши. В този случай обаче ми звучеше по-скоро като разглезено хлапе.
Отвърнах му със сдържан глас.
— Кралското семейство ни възложи задачата да посрещнем чуждестранните гости.
Иначе никога нямаше да се запозная с която и да било от тези жени. А и Николета по свое собствено желание ми е изпратила покана. Не съм я молила за гостуване в Италия. Може би, ако се държахте по-любезно с посетителите на двореца, щяхме да сме сключили съюз с Италия още преди години.
Той скочи разярен на крака.
— Внимавай. Какво. Говориш.
Максън преметна ръка през раменете ми.
— Май е най-добре да се прибереш в стаята си, Америка.
Радушно се отправих към вратата, нетърпелива да избягам от компанията на краля. Само че крал Кларксън имаше други планове.
— Спри. Трябва да ти кажа и друго — настоя той. — Това обстоятелство променя нещата. Не можем да стартираме нов кръг на Избора, тъй като има опасност да отблъснем италианците. А нацията им е изключително влиятелна. Сближим ли се с тях, ще ни отворят много врати.
Максън кимна, изглеждаше напълно спокоен. Вече беше взел решение да не разпуска Елита, но трябваше да поиграем малко театър, за да си мисли кралят, че контролът е в негови ръце.
— Ще се наложи да проточим Избора — заяви Кларксън. Сърцето ми запрепуска. — Трябва да предоставим на италианците време да видят положителните качества и на другите кандидатки, без да ги засегнем в процеса. Бихме могли да уредим и тяхното гостуване, да им дадем шанс да се докажат.
Изглеждаше безкрайно доволен от хрумването си, горд дори. Чудех се до какви ли крайности би стигнал. Да обучи специално Селест може би? Или пък да уреди среща на четири очи между Николета и Крис? Не бих се изненадала, ако умишлено ме представеше в лоша светлина, както се беше опитал да направи по време на Осъждането. Но впрегнеше ли всички сили, за да го постигне, и то, без да компрометира сам себе си, аз едва ли имах голям шанс.