Пък и дори да изключехме политическата страна на нещата, удължаването на срока водеше до повече възможности да се изложа публично.
— Татко, не съм сигурен, че тази мярка ще помогне — възрази Максън. — Италианските дами вече се запознаха с всички кандидатки. Щом симпатиите им клонят към Америка, значи, са видели в нея нещо, което останалите не притежават. Няма как да им го насадим.
Кралят изгледа Максън с отровен поглед.
— Да разбирам ли, че си направил окончателен избор? Приключило ли е съревнованието?
Пулсът ми спря.
— Не — отвърна Максън, сякаш предположението на баща му звучеше нелепо. -
Просто не съм уверен, че планът ти на действие е правилният.
Крал Кларксън отпусна брадичка в едната си длан и очите му запрескачаха от Максън към мен, сякаш се опитваше да реши сложно уравнение.
— Още не е заслужила доверието ми. Докато не се случи, нямаш право да избереш нея — заяви безкомпромисно кралят.
— И по какъв начин би могла да го заслужи? — поинтересува се Максън. — Как точно предлагаш да ти се докаже?
Кралят вдигна вежди, наглед развеселен от въпросите на сина си. След кратък размисъл извади тънка папка от чекмеджето на бюрото си.
— Дори ако не зачитаме малкото ти изпълнение по време на осведомителния бюлетин, напоследък като че ли съществува известно разногласие между кастите. Обмислям какви ли не варианти за… потушаване на злободневното напрежение. Е, хрумна ми, че такъв енергичен, млад и, признавам, популярен сред народа човек като теб може да се окаже по-добър в това.
Той плъзна папката по повърхността на бюрото и продължи:
— Хората като че ли играят по свирката ти. Чудя се дали не би могла да им изсвириш една моя песен.
Отворих папката и зачетох съдържанието и.
— Какво е това?
— Просто няколко обявления, които смятаме да разпространим в най-скоро време. Познаваме, разбира се, състава на кастите във всеки от окръзите и този на общностите в техните граници, затова някои определени райони ще получат по-специфични обявления. По-стимулиращи.
— Какво има, Америка? — попита Максън, объркан от думите на баща си.
— Това са нещо като. реклами — отвърнах аз. — С призив да се радваш на живота в собствената си каста, без да поддържаш близки отношения с хората извън нея.
— Татко, какво си намислил?
Кралят се отпусна спокойно в стола си.
— Нищо сериозно. Просто се опитвам да потуша неспокойствието. Ако не направя нещо по въпроса, ще трябва да се бориш с граждански размирици, когато наследиш короната ми.
— Защо реши така?
— По-ниските касти се бунтуват от време на време; вродено им е. Трябва по най-ефективния начин да укротим гнева им и да задушим метежните им помисли, преди да се обединят и да разрушат великата ни нация.
Максън се взираше в баща си, явно все още непроумял думите му. Ако Аспен не ме беше просветлил за положението със симпатизантите на бунтовническата кауза, вероятно и аз щях да го гледам в пълно неведение. Кралят щеше да приложи тактиката „Разделяй и владей": щеше да внуши у членовете на кастите нереално чувство за благоденствие — макар и да се отнасяха към тях като към овце — и да ги посъветва да не общуват с външни хора, тъй като всяка каста се бореше с трудностите сама за себе си.
— Това е чиста пропаганда — обвиних го аз, използвайки думата от вехтия учебник по история на татко.
Кралят опита да ме успокои.
— Не, не. Просто напътствие. Духовна подкрепа. Предложение за мироглед, който би поддържал народа ни щастлив.
— Щастлив? Значи, искате от мен да кажа на някоя Седмица, че… — потърсих думите, които бях прочела от листа, — … „вие помагате на нацията ни по най-благороден начин. Трудите се с телата си и градите пътищата и зданията, съставляващи страната ни…". — Разтърсих се за друг показателен пример. — „Никоя Двойка или Тройка не може да постигне вашия талант, затова дори не ги поглеждайте на улицата. Няма смисъл да говорите с хора, които може и да ви превъзхождат по обществено положение, но не и по принос към страната ни."
Максън извърна поглед към баща си.
— Но това несъмнено би отчуждило народа от нас.
— Напротив. Ще подтикне всеки да заеме с готовност мястото си в обществото и да се почувства сигурен в добрите намерения на кралското семейство.
— А такива ли са? — избухнах аз.
— Разбира се, че са! — изкрещя кралят.
Яростта му ме накара да отстъпя няколко крачки назад.