— Народът трябва да се държи на къса юзда, с капаци на очите. Не направляваме ли всяка негова стъпка, започва да се лута и сам попада в калта. Тези малки пътеводители може и да не ти се нравят, но ще постигнат повече, ще спасят повече, отколкото можеш да си представиш.
Сърцето ми още бушуваше и не посмях да кажа нито дума.
Знаех, че е на нокти. Винаги щом получеше новина за събитие, което бе извън неговия контрол, бързаше да я смете под килима. Всички промени струпваше в един кюп и му лепваше етикет „държавна измяна". Този път решението му беше да ме използва като заместничка на Грегъри в разцеплението сред народа.
— Не мога да го кажа — прошепнах аз.
— В такъв случай. не можеш да се омъжиш за сина ми — отвърна невъзмутимо той.
— Татко!
Крал Кларксън вдигна ръка.
— Такъв етап достигнахме, Максън. Дадох ти право на избор, а сега е време да преговаряме. Ако искаш това момиче да остане в двореца, трябва да прояви покорство. Щом не може да изпълни дори най-елементарната задача, значи, не те обича. А при това положение изобщо не разбирам защо ти е.
Вперих очи в краля, мразейки го, задето насаждаше подобни мисли в главата на Максън.
— Е? Обичаш ли го въобще?
Нямах намерение точно по този начин да разкрия чувствата си. Не и заради нечий ултиматум, не и заради политически игри.
Кралят килна глава настрани.
— Не е ли тъжно, Максън? Трябва u време за размисъл.
Не плачи. Не плачи.
— Ще ти дам възможност да обмислиш позицията си. Ако не приемеш предложението ми, напук на всички правила ще те изритам от двореца си до Коледа. Представи си само колко ще се зарадват родителите ти на такъв подарък.
Три дни.
Той се усмихна. Оставих папката на бюрото му и си тръгнах, полагайки големи усилия да не побягна. Не исках да му давам поредната причина да изтъкне колко недостойна бях.
— Америка! — провикна се Максън. — Почакай!
Продължих да крача, докато той не сграбчи китката ми, принуждавайки ме да спра.
— Какво беше това, по дяволите? — попита той.
— Баща ти е побъркан! — Бях на ръба на сълзите, но успях да ги сдържа. Ако кралят излезеше в коридора и ме видеше в такова състояние, никога нямаше да ми позволи да го забравя.
Максън поклати глава.
— Не той. Ти си побъркана. Защо не се съгласи?
Аз го изгледах втрещено.
— Това е номер, Максън. Постоянно лъже и мами.
— Ако се беше съгласила, веднага щях да сложа край на всичко това.
— Пред две секунди имаше възможността да го сториш, но не посмя — изстрелях недоверчиво аз. — От къде накъде обвиняваш мен?
— Защото — подхвана той с настоятелен тон — не склоняваш да ми дадеш любовта си. Това е единственото нещо, към което се стремя още от началото на съревнованието, а ти продължаваш да ми го отказваш. Все се надявам, че ще изречеш думичките, но ти не искаш… и не искаш. Разбирам, ако ти е било неудобно да си признаеш пред него. Но ако поне беше дала съгласието си, щях да съм доволен.
— И защо да го правя, при положение че може да ме изгони, когато си реши? Да ме унижава отново и отново, докато ти слушаш безучастно? Това не е любов, Максън. Ти дори не знаеш какво е любовта.
— Жестоко грешиш! Нямаш никаква представа какво съм преживял.
— Максън, ти искаше да спрем със скандалите. Престани да ме ядосваш тогава! Обърнах му гръб и закрачих гневно. Какво ме задържаше тук? Постоянно се измъчвах заради човек, който не знаеше какво е да се отдадеш докрай на един-единствен човек. И никога нямаше да узнае, защото цялата му представа за любовта се въртеше около Избора. Никога нямаше да го проумее.
Тъкмо наближавах стълбището, когато някой ме дръпна назад. Максън стисна здраво раменете ми. Несъмнено виждаше, че гневът ми не се беше разсеял, но за тези няколко секунди неговото изражение се беше променило коренно.
— Не съм като него — увери ме.
— Моля? — попитах аз, опитвайки да се измъкна от хватката му.
— Америка, спри. — Аз изпуфтях и престанах да се дърпам. Тъй като нямах друг избор, го погледнах в очите. — Не съм като него, ясно?
— Не знам какво имаш предвид.
Той въздъхна.
— Знам, че години наред си изливала цялата си любов върху човек, който е трябвало да те обича завинаги; но когато светът му е показал грозното си лице, той те е изоставил. — Аз замръзнах, попивайки всяка негова дума. — Аз не съм като него, Америка. Нямам никакво намерение да се отказвам от теб.
Поклатих глава.
— Не разбираш нищо, Максън. Може и да ме е разочаровал, но поне го познавах истински. До теб обаче все още не мога да достигна, дори след всичкото това време. Изборът те е принудил да раздаваш чувствата си на парчета. Никога няма да те притежавам целия. Нито аз, нито която и да е друга.