Този път, когато изтръгнах раменете си от хватката му, той не се противопостави.
ДВАЙСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Не запомних много от осведомителния бюлетин. Просто седях на подиума си, размишлявайки върху това колко много се доближавах до края на участието си с всяка изминала секунда. После се замислих, че и да останех, нямаше да ми е по-добре. Ако се поддадях на натиска на краля и прочетях ужасните му послания, победата щеше да е негова. Максън може и да ме обичаше, но щом нямаше дори смелостта да го каже на глас, как щеше да ме защити от най-страшното нещо в живота ми: баща му? Подчинях ли се веднъж на волята на крал Кларксън, вечно щях да го правя, а Максън, колкото и да го подкрепяха северняшките бунтовници, винаги щеше да е сам зад високите стени на двореца си.
Бях ядосана на Максън, на баща му, както и на цялата идея зад Избора. Всичкото това напрежение така бе сграбчило сърцето ми, че вече не виждах смисъл в нищо. Исках единствено да излея душата си пред момичетата.
Но трябваше да се въздържам. Това нямаше да подобри положението ми, а само да влоши тяхното. Рано или късно, щях да застана на четири очи с проблемите си. Надникнах крадешком наляво към редицата момичета до мен. Все по-ясно осъзнавах, че която и от нас да останеше в двореца, щеше да се бори с трудностите съвсем сама — както с натрапчивото внимание на народа, така и със заповедите на краля, който неизменно използваше всеки подръчен му човек като брънка в кроежите си.
Пресегнах се плахо за ръката на Селест и едва я докоснах с пръсти. Още щом усети допира, тя хвана ръката ми и обърна угрижен поглед към мен.
Какво има? — попита ме беззвучно.
Аз свих рамене.
И тя просто задържа ръката ми в своята.
След малко и тя като че ли се натъжи. Докато костюмираните мъже дърдореха пред нас, Селест се пресегна за ръката на Крис. Крис прие жеста u без всякаква съпротива и u бяха нужни само секунди да протегне ръка към Елиз.
И така, уютно скътани на заден план, останахме хванати една за друга. Перфекционистката, Добрата душица, Примадоната… и аз.
Прекарах следващата сутрин в Дамския салон, спазвайки поведение. Няколко от роднините на кралското семейство вече бяха надошли, готови да прекарат коледния ден в разкош. Очакваше ни великолепна вечеря с празнични песни. Като цяло Бъдни вечер е един от любимите ми празници, но в момента бях твърде напрегната, за да се вълнувам.
Сервираха ни вечеря за чудо и приказ, която дори не вкусих, а почитателите ни отрупаха с какви ли не подаръци, които почти не погледнах. Бях съсипана.
Когато гостите започнаха да се понапиват от яйчения пунш, успях да се изплъзна, уморена от преструвки. До края на вечерта трябваше или да приема нелепото предложение на крал Кларксън, или да си стегна багажа за къщи. Нуждаех се от време за размисъл.
Когато се върнах в стаята си, отпратих прислужничките и седнах умислено пред масата. Не исках да го правя. Не исках да съветвам хората да се благодарят за онова, което имаха, колкото и нищожно да беше то. Не исках да убивам желанието им да си помагат един на друг. Не исках да унищожавам надеждите им за нещо повече, не желаех да бъда лицето и гласът на кампания с надслов: „Стойте по местата си. Оставете краля да ръководи живота ви. Това е най-добрият ви шанс".
Но… не обичах ли Максън?
След секунда на вратата се почука. Станах да отворя, ужасена при мисълта, че от другата u страна навярно ме очакваха студените очи на крал Кларксън, дошъл, за да получи окончателен отговор на ултиматума си.
Максън стоеше на прага безмълвно.
В съзнанието ми мигновено се избистри причината за целия ми гняв. Исках всичко от него и всичко за него, защото исках всяка част от него. Вбесяваше ме фактът, че толкова хора стояха помежду ни — момичетата, родителите му, Аспен дори. Притискаха ни толкова много условия, мнения и задължения. и мразех Максън, защото той ги беше донесъл в живота ми.
И го обичах въпреки всичко.
Тъкмо се канех да дам съгласието си да прочета отвратителните послания на баща му, когато той мълчаливо ми подаде ръка.
— Ще дойдеш ли с мен?
— Добре.
Затворих вратата след себе си и го последвах надолу по коридора.
— Имаш право — подхвана той. — Страхувам се да разкрия пред всички ви цялата си същност. Ти получаваш една част, Крис — друга… Всяка от вас ме предразполага да показвам различна част от себе си. С теб например. обичам аз да идвам при теб. в стаята ти. Това ме кара да се чувствам така, сякаш встъпвам в малък отрязък от света ти, а правя ли го достатъчно често, рано или късно, ще го опозная целия. Разбираш ли ме?