— Не можах да се сбогувам с него. Не можах…
— Америка, чуй ме. Баща ти те обичаше. Гордееше се с постиженията ти. Не би ти се разсърдил, задето не си била до него.
Аз кимнах, защото съзнавах, че бе прав. Още откакто бях пристигнала в двореца, татко не спираше да ми повтаря колко се гордее с мен.
— Чуй сега какво трябва да направиш — подхвана Максън, бършейки сълзите от бузите ми. — Трябва да си починеш колкото можеш по-добре. Утре ще се прибереш вкъщи и ще постоиш четири дни със семейството си. Опитах да ти уредя повече време, но баща ми е непреклонен.
— Няма нищо.
— Прислужничките ще ти ушият подходяща за погребението рокля и ще опаковат багажа ти. Ще се наложи да вземеш една от тях със себе си, както и няколко от стражите. А! Тъкмо навреме — каза той, изправяйки се да приветства мъжа до отворената врата. — Страж Леджър, благодаря ви, че се отзовахте.
— За нищо, Ваше Височество. Простете, че се явявам неуниформен, сър.
Максън се пресегна да стисне ръката на Аспен.
— Това е най-малката ми грижа в момента. Предполагам, че знаете защо ви извиках.
— Да. — Аспен се обърна към мен. — Моите съболезнования, госпожице.
— Благодаря — пророних аз.
— Заради зачестилите бунтовнически атаки всички се тревожим за безопасността на лейди Америка — подхвана Максън. — Вече сме изпратили няколко местни служители на реда в дома и, както и по другите места, които семейството u ще посети през идните няколко дни; естествено, охраняват и няколко от дворцовите стражи, които изпратихме преди време. Но тъй като лейди Америка ще пребивава в къщата през следващите дни, смятам, че трябва да u подсигурим по-стабилна охрана.
— Напълно съгласен съм, Ваше Височество.
— А доколкото знам, районът ви е познат?
— Доста добре, сър.
— Чудесно. Ще оглавите съпровождащия я отряд. Сам подберете стражите, нека са между шест и осем души.
Аспен повдигна вежди.
— Знам — съгласи се с учудването му Максън. — В момента дворцовата стража е доста разредена, но поне трима от мъжете, които изпратихме в дома u, са изоставили постовете си. А държа тя да е в не по-малка, ако не и в по-голяма безопасност от тази в двореца.
— Ще се погрижа, сър.
— Отлично. Ще я придружава и една от прислужничките u, защитавайте и нея. — Той се обърна към мен. — Коя би предпочела да вземеш със себе си?
Аз свих рамене, неспособна да разсъждавам трезво.
Аспен проговори от мое име.
— Ако позволите, знам, че Ан е главната ви прислужничка, но доколкото си спомням, Луси се разбира отлично със сестра ви и майка ви. Предполагам ще им е драго да видят приятелско лице в този тежък момент.
Аз кимнах.
— Луси.
— Чудесно — каза Максън. — Страж, не разполагате с много време. Отпътувате на сутринта.
— Заемам се веднага, сър. До сутринта, госпожице! — отвърна Аспен. Личеше си, че му е трудно да се държи така резервирано с мен, а точно в онзи момент имах огромна нужда от утехата му. Аспен познаваше баща ми добре, разбираше го и ми се искаше двамата заедно да поскърбим за него.
След като Аспен си тръгна, Максън се върна до леглото ми.
— Още нещо, преди да те оставя. — Той се пресегна и пое грижовно ръцете ми. — Понякога, когато си разстроена, действаш прибързано. — Погледна ме с леко укорителен поглед, изтръгвайки усмивка от устните ми. — Постарай се да си разумна по време на престоя си у вас. Държа да се грижиш за себе си.
Погалих горната страна на ръцете му с палците си.
— Добре. Обещавам.
— Благодаря ти. — Обгърна ни чувството на покой, което изпитвахме понякога.
Макар че светът ми вече нямаше да е същият, в онзи момент, докато усещах Максън до себе си, загубата не ми причиняваше толкова непоносима болка.
Той приведе глава към мен и допря челото си до моето. Чух как си поема дъх, сякаш се канеше да каже нещо, но после явно размисли. След няколко секунди го повтори. Накрая просто се отдръпна, поклати глава и ме целуна по бузата.
— Пази се.
Сетне ме остави сама в скръбта ми.
В Каролина беше студено, а влажният въздух, прииждащ откъм океана, само влошаваше климата. Искрено се бях надявала да падне сняг, но не се случи. Пък и съвестта ме гризеше, задето хранех подобни лекомислени надежди.
Денят на Коледа. През последните няколко седмици си го бях представяла по какви ли не начини. Допусках, че мога да го прекарам вкъщи, отстранена от играта. Всички щяхме да се съберем край празничната елха, разочаровани, задето не бях станала принцеса, но блажено щастливи заедно. Бях си представяла и как отварям подаръци под внушителната елха в двореца, как ям до прилошаване и се забавлявам в компанията на другите момичета и Максън. Поне в този едничък ден щяхме да забравим за съревнованието, потопени в празнично настроение.