Никога обаче не би ми хрумнало, че навръх Коледа ще събирам сили да погреба баща си.
Когато колата свърна по улицата ми, видях струпаните тълпи. Хората трябваше да са у дома със семействата си, а вместо това зъзнеха навън. Осъзнах, че бяха надошли с надеждата да ме зърнат поне за миг, и започна да ми прилошава. Сочеха ни с пръст, докато колата минаваше покрай тях, а няколко местни новинарски екипа снимаха с камери.
Спряхме пред къщата и многобройните посрещачи заликуваха. Не ги разбирах.
Нима не знаеха защо бях тук? Двете с Луси прекосихме напукания тротоар, обградени от шестима стражи. Беше им заповядано да не ме излагат на никакви рискове.
— Лейди Америка! — крещеше тълпата.
— Може ли един автограф? — провикна се някой, после други се присъединиха към апела му.
Аз продължих напред, без да обръщам поглед. Поне в този случай имах право да им откажа вниманието си. Вдигнах очи към лампичките, висящи от покрива. Татко ги беше окачил. Кой щеше да ги свали сега?
Аспен, който вървеше начело на антуража ми, почука на входната врата и зачака някой да му отвори. Втори страж отиде до вратата. Двамата с Аспен размениха няколко бързи думи, преди да ни пуснат вътре. Трудно ни беше да вървим вкупом по коридора, а моментално щом стигнахме всекидневната, почувствах нещо… нередно. Това вече не беше домът ми.
Казах си, че съм обезумяла. Разбира се, че беше домът ми. Просто събитията се развиваха по необичаен начин. Всички си бяха вкъщи, дори Кота. Само че татко го нямаше и отсъствието му, естествено, променяше обстановката. Освен това Кена държеше в ръцете си бебе, което не бях виждала на живо досега. Трябваше ми време да свикна с всички новости.
И макар че майка ми беше с престилка, а Джерад — по пижама, аз самата бях облечена като за вечеря в двореца: с елегантно вдигната коса, сапфирени обици и пластове ефирни платове, стелещи се чак до обувките ми с токчета. За момент дори се почувствах нежелана в собствения си дом.
Мей обаче скочи на крака и дотича да ме прегърне, ридаейки на рамото ми. Аз я стиснах силно. Напомних си, че обстоятелствата може и да бяха необичайни, но това ми беше мястото в момента. Трябваше да съм със семейството си.
— Америка — обади се Кена, като стана с бебето в ръце. — Изглеждаш прекрасно.
— Благодаря — пророних засрамено аз.
Тя ме прегърна с една ръка, а аз надникнах към увитата в одеяла Астра. Личицето на спящата ми племенница излъчваше спокойствие, а малките u юмручета се свиваха и отпускаха на всеки няколко секунди. Беше смайващо красива.
Аспен се прокашля и заговори:
— Госпожо Сингър, моите огромни съболезнования.
Мама му се усмихна уморено.
— Благодаря ти.
— Съжалявам, че ви гостуваме точно по такъв повод, но докато лейди Америка е тук, ще трябва да спазваме строг протокол за сигурност — заяви той с авторитетна нотка в гласа си. — Ще се наложи да помолим всички ви да останете в къщата. Съзнавам, че ще е доста пренаселено, но ще продължи само няколко дена. За стражите сме наели апартамент наблизо, за да се сменяме лесно. Ще опитаме да не ви се пречкаме. Джеймс, Кена, Кота, имаме готовност да ви съпроводим до домовете ви, за да съберете най-необходимото. Ако ви трябва време да съставите списък, заповядайте. Ще действаме по ваш график.
Аз се поусмихнах, бях щастлива да видя Аспен такъв. Беше се превърнал в истински мъж.
— Не мога да напусна ателието си — обяви Кота. — Чакат ме крайни срокове. Поел съм ангажименти.
Аспен му отвърна в същия делови дух:
— Можем да пренесем необходимите ти материали в тукашното ателие. — Той посочи към преустроения гараж. — Ще направим толкова тура, колкото е нужно. Кота скръсти ръце и измърмори:
— Това място е пълна дупка.
— Хубаво — заяви твърдо Аспен. — Изборът си е твой. Можеш или да работиш в дупка, или да рискуваш живота си в своя апартамент.
Напрежението във въздуха започна да ме измъчва, а и беше напълно излишно в момента. Затова реших да го разсея.
— Мей, ти ще спиш при мен. Кена и Джеймс могат да вземат твоята стая.
Те кимнаха.
— Луси — прошепнах аз. — Искам те при нас. Може да ти се наложи да спиш на пода, но държа да си наблизо.
Тя поизпъна гръб.
— Не бих отишла никъде другаде, госпожице.
— А аз къде ще спя? — настоя да узнае Кота.
— При мен — предложи Джерад, макар и не особено охотно.