— Селест му се натискаше полугола в коридора! — посочих я укорително аз.
Устата u зейна от изумление.
— Откъде знаеш?
— Ама всички ли сте се показвали голи пред Максън? — ужаси се Елиз.
— Не бяхме голи! — контрирах я аз.
— Добре — прекъсна ни Крис, протягайки ръце напред. — Да изясним положението. Кой какво е правил с Максън?
Всички се умълчахме за момент, никоя не искаше да се обади първа.
— Аз съм го целувала — престраши се Елиз. — Три пъти. Но друго не е имало помежду ни.
— Аз не съм го целувала въобще — призна си Крис. — Но по свой собствен избор. Той би ме целунал, ако му позволя.
— Сериозно? Нито веднъж? — шокира се Селест.
— Нито веднъж.
— Е, аз пък съм го целувала хиляди пъти — Селест отметна коса назад, явно решила, че постъпката u е повод за гордост, не за срам. — Най-хубавата ни целувка беше една нощ в коридора. — Тя ме стрелна с поглед. — Постоянно си шушукахме колко вълнуващо е, че всеки момент може да ни спипат.
Накрая всички очи се обърнаха към мен. В съзнанието ми изникнаха думите на краля и уверението му, че по всяка вероятност останалите момичета са доста по-освободени, отколкото аз самата можех да си позволя. Но вече знаех, че това беше поредното оръжие от арсенала му, поредният начин да срине самочувствието ми. Затова изплюх камъчето.
— Максън целуна първо мен, не Оливия. Просто не исках да се разчува. Оттогава имахме няколко… по-интимни момента, а по време на един от тях той беше без риза.
— И как е останал без риза? Може би магически се е изнизала през главата му? — притисна ме Селест.
— Той я съблече сам — поясних.
Незадоволена от отговора ми, Селест продължи с натиска.
— Той я съблече или ти я съблече?
— Май двамата заедно.
След кратка и наситена с напрежение пауза Крис взе думата.
— Така, вече всички знаем коя в какви отношения е с принца.
— И с какво ни помага това? — попита Елиз.
Никой не отговори.
— Просто искам да ви уверя, че… — подхванах плахо аз. — Всичките ни моменти на близост бяха изключително важни за мен и изпитвам истински чувства към Максън.
— Да не би да намекваш, че това не важи за нас, останалите? — озъби ми се Селест.
— За теб със сигурност.
— Как смееш?
— Селест, за никого не е тайна, че си търсиш мъж с влияние. Готова съм да се обзаложа, че макар и доста да харесваш Максън, не си влюбена в него. Просто опитваш да се домогнеш до короната.
Без да опровергае твърдението ми, Селест се обърна към Елиз.
— Ами тази госпожица? Не съм видяла и капка емоция у нея!
— Сдържан човек съм. Няма да е зле и ти да опиташ — отвърна светкавично на удара Елиз. Яростната искра, която видях в очите и, ме накара да я харесвам още повече. — В моето семейство браковете се уреждат от по-възрастните. Знаех какво ме очаква, затова не се вълнувам. Може и да не съм хлътнала по Максън, но поне го уважавам. Понякога любовта идва впоследствие.
— Честно казано, тъжно ми е за теб, Елиз — коментира състрадателно Крис.
— Няма защо. Има и по-важни неща от любовта.
Вперихме погледи в Елиз, предъвквайки наум думите и. Бях се борила за семейството си, а и за Аспен… от любов. А сега, колкото и да ме плашеше тази мисъл, нямах съмнение, че всичките ми действия по посока на Максън — дори безумно глупавите — бяха мотивирани от същото това чувство. Но дали нямаше и нещо по-значимо?
— Е, аз съм готова да си призная: обичам го — изстреля Крис. — Обичам го и искам да се омъжа за него.
Думите и незабавно ме върнаха в настоящето и ми се прииска да потъна вдън земя.
Какво бях започнала?
— Така, Америка, твой ред е — пришпори ме Селест.
Вкамених се, а дишането ми стана повърхностно. Отне ми известно време да намеря правилните думи.
— Максън е наясно с чувствата ми и единствено това е от значение.
Тя направи физиономия, но не продължи с инквизицията. Несъмнено се притесняваше, че ще u отмъстя със същите настойчиви въпроси.
В стаята се спусна тишина и всички се спогледахме умислено. Изборът течеше от месеци, но чак сега се подреждахме по коридорите към финалната линия. Всяка от нас беше надникнала във взаимоотношенията, които конкурентките u имаха с Максън — или поне в един техен аспект, — и вече можехме да ги съпоставим.
След няколко секунди кралицата влезе в Дамския салон и ни поздрави.
Направихме u реверанс и се разпръснахме. Всяка от нас се оттегли в своя ъгъл… насаме със себе си. Вероятно такъв беше естественият ход на съревнованието. Бяхме останали четири момичета, а принцът беше един, така че съвсем скоро три от нас щяха да се приберат у дома само с увлекателна история за преживяванията си от изминалата есен.