— Обувки! — изпищя Мей и се спусна да търси подходящ чифт.
— Краката ми са прекалено широки — оплака се Луси.
— Глупости! — възрази Мей, настани Луси на леглото и се впусна да прилага най-причудливите способи за обуване, познати на планетата.
Краката на Луси в действителност бяха големички, а маймунджилъците на Мей накараха и двете ни да се превиваме от смях. Такава врява вдигнахме, че беше само въпрос на време някой да провери какво се случваше в стаята ни.
След три отривисти почуквания от другата страна на вратата долетя гласът на Аспен.
— Всичко наред ли е, госпожице?
Аз изтичах и отворих вратата широко.
— Страж Леджър, погледнете шедьовъра ни! — Махнах театрално с ръка към Луси, а Мей вдигна своята за оглед. Клетите u боси крака бяха скрити под роклята.
Аспен се засмя, виждайки Мей в провисналата u униформа и Луси в принцеските u одежди.
— Каква удивителна трансформация! — възкликна той, ухилен до уши.
— Така, май трябва да вдигнем косата ти още по-високо — настоя Мей.
Луси врътна очи в шеговита гримаса и позволи на Мей отново да я завлече пред огледалото.
— Твоя ли беше идеята? — попита тихо Аспен.
— Да. Мей изглеждаше толкова тъжна. Трябваше да я поразсея някак.
— Струва ми се разведрена. Луси също изглежда щастлива.
— И на мен ми помага. Имам чувството, че ако се забавляваме или вършим нормални неща, ще ни мине по-бързо.
— Ще ви мине. Нужно е време, но всичко ще се нареди.
Аз кимнах. Но мислите ми отново се понесоха към татко, а не исках да плача точно в момента. Затова си поех дълбоко въздух и продължих:
— Струва ми се нередно моята каста да е най-ниската в Избора — казах му шепнешком. — Погледни Луси. Тя е не по-малко красива, добродушна и умна в сравнение с половината момичета, които бяха избрани за участие, а ето какво получава. Няколко часа в чужда рокля. Не е редно.
Аспен поклати глава.
— През последните няколко месеца опознах доста добре прислужничките ти и знам, че тя е много специално момиче.
Внезапно се сетих за едно свое обещание.
— Като стана дума за прислужничките ми, трябва да обсъдя един въпрос с теб — казах аз, понижавайки глас.
Аспен видимо се напрегна.
— Така ли?
— Знам, че ще прозвучи странно, но въпреки това трябва да го кажа.
Той преглътна.
— Добре.
Вперих свенлив поглед в него.
— Би ли възприел Ан като нещо повече от позната?
Изражението му представляваше чудновата смесица от облекчение и безобидна насмешка.
— Ан ли? — прошепна учудено. — Защо точно нея?
— Мисля, че те харесва. Пък и е много мило момиче — обясних аз, като се мъчех да прикрия тайната за силата на чувствата и, но едновременно с това изтъквайки положителните и качества.
Той поклати глава.
— Знам, че искаш да се замисля за връзка с друга жена, но тя далеч не е мой тип.
Толкова е… скована.
Аз свих рамене.
— И аз мислех така за Максън, докато не го опознах. Пък и май е имала тежък живот.
— Е, и? Луси също е имала тежък живот, а погледни я — отбеляза той, кимвайки с глава към засмяното u отражение в огледалото.
— Разказвала ли ти е как е попаднала в двореца? — реших да попитам аз.
Той кимна.
— Открай време мразя идеята зад кастите, Мер, знаеш го. Но никога не бях чувал за подобна машинация с цел придобиване на слуги.
Аз въздъхнах и обърнах поглед към Мей и Луси и техния откраднат момент на радост сред скръбта.
— Подготви се за думи, които никога не си предполагала, че ще чуеш от моята уста — предупреди ме Аспен и аз вперих очакващи очи в него. — Всъщност съм много щастлив, че се запознахте с Максън.
От гърлото ми се изтръгна звук, наподобяващ смях.
— Знам, знам — каза той, повдигайки вежди с усмивка. — Но не мисля, че някога би се замислил за ниските касти, ако ти не му беше отворила очите. Смятам, че самото ти присъствие в двореца води до промени.
Спогледахме се за момент. Спомних си далечния ни разговор в къщичката на дървото, когато ме беше приканил да се запиша за участие в Избора с надеждата, че така ще имам шанс за по-добро бъдеще. Все още не можех да заявя със сигурност, че се бях облагодетелствала, но мисълта, че можех да допринеса за по-добрия живот на сънародниците си… хм, тази мисъл ме окриляваше неимоверно.
— Гордея се с теб, Америка — каза Аспен, премествайки погледа си към момичетата пред огледалото. — Много. — После излезе в коридора, готов да продължи обиколката си. — Баща ти също би се гордял.