Вътре, освен писмо, написано върху овехтяла хартия, имаше и кратко послание, надраскано набързо върху снежнобял лист. Нямах търпение да видя какво пишеше в бележката, но се опасявах, че можеше да не я разбера, ако първо не прочетях писмото. Ето защо разтворих листа и зачетох думите на татко под слънчевата светлина, прииждаща откъм прозореца.
Америка,
Мило мое момиче. Трудно ми е дори да започна това писмо, защото имам да ти казвам толкова много. Макар и да обичам всичките си деца равностойно, за теб пазя специално място в сърцето си. Кена и Мей се осланят на майка ти, Кота е толкова независим, че Джерад се чувства привлечен към него, но ти винаги си се уповавала на мен. Ожулеше ли коленете си, закачаха ли те децата от по-горния клас, винаги тичаше към моите обятия. Безкрайно съм щастлив, че поне за едно от децата си бях опора.
Но дори да не ме обичаше така силно, без всякаква боязън и сдържаност, пак щях да съм извънредно горд с теб. Превръщаш се в завършен музикант и на света няма по-божествени, по-утешителни звуци от танца на пръстите ти върху струните на цигулката, от безгрижната ти песен у дома. Ще ми се да можех да ти дам по-добър шанс за изява, Америка. Заслужаваш много, много повече от тъмните ъгли по нечии превзети партита. Не губя надежда, че ще пожънеш успех, че ще пробиеш. Кота също има шанс. Талантлив е в занаята си. Но имам чувството, че брат ти би се борил за успеха си, а ти, скъпа, като че ли нямаш този инстинкт. Липсва ти онази безскрупулност, характерна за някои членове на по-долните касти. А това е една от причините да те обичам толкова. Имаш добро сърце, Америка. Едва ли подозираш колко рядко явление е това в съвременния свят. Не твърдя, че си съвършена; все пак съм имал честта да се сблъсквам с гневните ти изблици! Но си човечна и ревностно се бориш за справедливост. Виждал съм те да го правиш с по-големите си брат и сестра; не им се даваш само защото си по-малка. Застъпваш се за Мей и Джерад, макар че нищо не те задължава да им помагаш. Добър човек си и подозирам, че виждаш неща, за които останалите, дори аз самият, сме слепи.
А да можех само да ти разкажа колко неща съм видял.
Докато пишех писмата до братята и сестрите ти, чувствах необходимостта да им предам натрупаната си мъдрост. Разпознавам у тях — дори у малкия Джерад — личностни черти, които ще втежняват живота им с всяка изминала година, ако не положат усилия да се преборят с трудностите. Ти обаче нямаш нужда от моята мъдрост.
Усещам, че няма да позволиш на света да те тласне към живот, какъвто не искаш да водиш. Може и да греша, така че позволи ми да кажа поне едно: бори се, Америка. Дори да не се бориш за облагите, към които всички други се стремят, като пари и слава например, пак не спирай да дерзаеш. Каквото и да ти легне на сърце, Америка, преследвай го с всички сили.
Тръгнеш ли по този път, попречиш ли на страха да те дърпа надолу, изпълнила си родителската ми молба. Изживей живота си. Грабни всичкото щастие на света, загърби незначимото… И се бори.
Обичам те, котенце. Нямам думи да опиша колко. Може би с четката бих се справил по-добре, но не мога да събера цяло платно в пощенски плик. Пък и бездруго не съм способен да ти предам докрай чувствата си. Обичам те повече, отколкото мога да изразя с боя, ноти или думи. И се надявам вечно да го знаеш в сърцето си, дори когато мен вече няма да ме има, за да ти го повтарям.
С любов,
Татко
Не знам дали защото очите ми вече бяха пълни със сълзи, но последната част от писмото се размазваше пред погледа ми. Така отчаяно копнеех да му кажа, че и моята любов към него е толкова силна. И наистина, за една малка част от секундата у мен се разля топлината на смирението.
Вдигнах поглед и видях, че Кена също плачеше, оставайки все още вглъбена в писмото. Кота ровеше объркано из страниците, явно препрочиташе думите на баща ни.
Извърнах очи към плика и извадих малката бележка с надеждата, че посланието u нямаше да е толкова покъртително, колкото това в писмото. Не бях сигурна, че ще понеса втора доза за един ден.
Америка,
Прости ми. По време на посещението ни в двореца влязох в стаята ти и намерих дневника на Илеа. Не си ми издавала, че е там; сам се досетих. Ако има последствия, вината е изцяло моя. А съм убеден, че ще има, предвид това кой съм и на кого съм разкрил наученото. Неприятно ми е, че се наложи да те предам така, но вярвай ми, направих го с надеждата да подсигуря на теб и на всички останали едно по-добро бъдеще.