— Ами. как стоят нещата между двама ви с Аспен?
— Всичко приключи, кълна се.
— Вярвам ти. Следим играта по телевизията, само ако знаеш как гледаш Максън. А и онова момиче Селест… — Тя врътна очи.
Аз се усмихнах някак на себе си.
— Преструва се на влюбена в него, но си личи, че чувствата u не са истински. Или поне не дотолкова, доколкото u се иска.
— Нямаш представа колко си права — изсумтях аз.
— Чудно ми е колко време е продължила връзката ви с Аспен.
— Две години. Всичко започна, когато ти се омъжи, а Кота се изнесе от къщи.
Срещахме се около веднъж седмично в къщичката на дървото. Спестявахме пари да се оженим.
— Значи, си била влюбена в него?
Не трябваше ли да отговоря, без да се замислям? Не трябваше ли без колебание да u кажа, че съм обичала Аспен? Вече не бях толкова сигурна. Може и така да беше, но времето и разстоянието помежду ни придаваха друг вид на нещата.
— Май да. Но сякаш.
— Сякаш с Максън е друго? — предположи тя.
Поклатих глава.
— Просто всичко ми се струва толкова странно изведнъж. Дълго време Аспен беше единственият човек, с когото си се представях. Бях готова да се причисля към Шеста каста. А сега?
— А сега си на ръба да се превърнеш в следващата ни принцеса. — Безизразният u глас придаде комично звучене на цялата ситуация и двете се посмяхме на драстичната промяна в живота ми.
— Благодаря за разведряването.
— За това сме сестрите.
Поглеждайки в очите и, осъзнах, че я бях наранила малко или много.
— Извинявай, че не ти казах по-рано.
— Нали ми казваш сега.
— Не го правя, защото ти нямам доверие. Просто потайността беше част от очарованието на връзката ни… струва ми се. — Изричайки го на глас, осъзнах, че е така. Да, бях изпитвала чувства към него, но и ни бяха обкръжавали фактори, които правеха Аспен още по-желан: тайните, вълнението от близостта, идеята, че има към какво да се стремиш.
— Разбирам, Америка, наистина. Само дано не си мислила, че се налага да го пазиш в тайна. Защото винаги можеш да разчиташ на мен.
Въздъхнах и като че ли голяма част от грижите ми си пробиха път навън заедно с дъха ми. Поне за момента. Облегнах глава на рамото и, най-сетне способна да се съсредоточа в мислите си.
— Е, какви са отношенията ви с Аспен в момента? Изпитва ли той чувства към теб?
От гърлото ми се изтръгна още една въздишка и се понадигнах в леглото.
— Все се опитва да ме увери в нещо, в това, че винаги ме е обичал. Съзнавам, че трябва му кажа колко незначително е то в момента, че вече обичам Максън, но.
— Но?
— Какво ще стане, ако Максън избере друга? От два стола ще остана на земята. Ако Аспен продължи да вярва, че за нас има шанс, може поне да опитаме, пропаднат ли плановете ми.
Тя впи очи в мен.
— Използваш Аспен, за да се подсигуриш?
Зарових лице в дланите си.
— Знам, знам. Ужасно е от моя страна, нали?
— Америка, не си такъв човек. И ако изобщо някога те е било грижа за него, трябва да разбереш, че и той заслужава истината не по-малко от Максън.
На вратата се почука.
— Влез.
Бузите ми пламнаха леко, като видях Аспен да прекрачва прага ми. Луси влезе след него, изглеждаше видимо оклюмала.
— Трябва да се облечеш и да стегнеш багажа си — заяви той.
— Какво се е случило? — подскочих аз внезапно притеснена.
— Знам единствено, че Максън те иска в двореца незабавно.
Въздъхнах в недоумение. Според уговорката ни имах още един ден. Кена отново ме прегърна с една ръка и стисна леко рамото ми, после се отправи към всекидневната. Аспен също излезе, а Луси просто грабна униформата си и отиде в банята да се преоблече, затваряйки вратата след себе си.
Останала сама, премислих всичко още веднъж. Кена имаше право. Вече бях наясно с чувствата си към Максън и беше крайно време да изпълня заръката на татко, да сторя онова, което отдавана възнамерявах да направя: да се боря.
Щях да говоря първо с Максън, тъй като тази мисия ми се струваше по-важната. Уредях ли този въпрос, независимо от развръзката му, щях да намеря начин да поднеса новината на Аспен.
Събитията се бяха развили по такъв начин, че ми беше нужно време да осъзная колко много се бяхме променили. Но така или иначе, бях наясно с чувствата си от седмици, а още не ги бях разкрила пред никого. Трябваше да постъпя справедливо и да си призная. Трябваше да пусна ръката на Аспен.
Бръкнах в куфара си, издирвайки вързопчето, което бях скътала на дъното му. Щом го напипах, разгърнах плата и извадих бурканчето. Монетата вече не беше толкова самотна; копчето u правеше компания. Не че имаше някакво значение.