Сложих бурканчето на перваза, където трябваше да си остане още преди месеци. Прекарах по-голямата част от полета в репетиране на признанието си пред Максън. Мисълта за предстоящото ме ужасяваше, но можехме да продължим напред единствено ако знаеше истината.
Поогледах се наоколо, настанена в удобната си седалка в задната част на самолета. Аспен и Луси седяха по-напред от двете страни на пътеката и бяха унесени в разговор. Луси изглеждаше все така разстроена и като че ли даваше някакви указания на Аспен. Той попиваше думите u мълчаливо, кимайки утвърдително от време на време. Тя се облегна назад в седалката си, а Аспен стана. Аз се отдръпнах с надеждата, че не ме беше видял да ги шпионирам.
Постарах се да изглеждам много вглъбена в книгата си, докато той крачеше към мен.
— Пилотът казва, че ни остава още около половин час полет — уведоми ме той.
— Добре. Чудесно.
Той се поколеба.
— Съжалявам за случилото се с Кота.
— Няма за какво да съжаляваш. Голям проклетник е.
— И все пак съжалявам. Още преди години ме подиграваше, че си падам по теб, а аз се преструвах, че не е истина; но май не съм успял да го заблудя. Вероятно оттогава ни наблюдава със зорко око. Трябваше да съм по-внимателен. Трябваше…
— Аспен.
— Да?
— Всичко ще е наред. Ще кажа истината на Максън и ще поема отговорността.
Семейството ти разчита на теб. Ако ти се случи нещо…
— Мер, ти опита да ме спреш, а аз бях твърде упорит да те послушам. Вината е изцяло моя.
— Не, не е.
Той си пое дълбока глътка въздух.
— Чуй. трябва да ти кажа нещо. Знам, че няма да ти е лесно да го приемеш, но въпреки това трябва да си наясно. Когато ти казах, че ще те обичам до края на живота си, говорех напълно искрено. И.
— Спри — отвърнах умолително аз. Съзнавах, че е редно да му кажа истината, но едно самопризнание на ден ми стигаше. — Не мога да го понеса точно в този момент. Току-що целият ми свят се преобърна с главата надолу, а ми предстои да направя нещо, от което се ужасявам. Точно в момента искам да съм сама.
Аспен не изглеждаше доволен да чуе решението ми, но не възропта.
— Слушам, госпожице. — После си тръгна, оставяйки ме още по-потисната отпреди.
ДВАЙСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Прибрах се в двореца с невъобразимото чувство, че се завръщам на мястото, отредено ми във вселената. Прислужничка, която не бях виждала до онзи момент, дойде да вземе палтото ми, а Аспен уведоми с тих глас един от дворцовите стражи, че на сутринта ще даде пълен доклад за пътешествието ни. Тръгнах нагоре по стълбището, но друга прислужничка се спусна да ме спре.
— Не желаете ли да присъствате на приема, госпожице?
— Моля? — Да не би да ми бяха организирали тържествено посрещане или нещо такова?
— В Дамския салон, госпожице. Сигурна съм, че ви очакват.
Обяснението u не беше особено изчерпателно, но все пак се върнах надолу по стълбището и свърнах зад ъгъла, поемайки към Дамския салон. Разходката по така познатите ми коридори беше по-успокоителна, отколкото бях очаквала. Татко ми липсваше, разбира се, но се радвах, че не бях обградена от предмети, които ми напомняха за него. И все пак ми се щеше Максън да беше до мен.
Тъкмо обмислях дали да не изпратя някоя прислужничка да го извика, когато дочух шумотевицата, идваща откъм Дамския салон. Останах безкрайно озадачена. Ако съдех по звука, половин Илеа очакваше появата ми.
Отворих вратата плахо. В мига, в който Тайни — каква работа имаше тя тук? — мярна косата ми, веднага привлече вниманието на цялата тълпа.
— Тук е! Америка се върна!
Стаята избухна в радостни възгласи, а аз се огледах в пълно недоумение. Емика,
Ашли, Бариел… всички момичета бяха тук. Очите ми зашариха отчаяно, макар и това да бе безсмислено. Нямаше начин да поканят Марли на подобно събитие.
Селест ми се нахвърли със силна прегръдка.
— Ах, ти, кучка такава, знаех си, че ще дойдеш навреме!
— Какво? — попитах аз.
Не успя да ми отговори достатъчно бързо. Само секунда по-късно Крис ме притискаше към себе си и едва ли не пищеше в ухото ми. Дъхът u ми подсказа, че добре е подпийнала, а чашата в ръката u ме увери, че нямаше намерение да спира.
— Моментът настъпи! — изкрещя тя. — Утре Максън ще обяви името на годеницата си! Една от нас е!
— Сигурни ли сте?
— Снощи двете с Елиз бяхме изритани, но принцът нареди всички момичета да се върнат в двореца за празненствата, затова останахме — уведоми ме Селест. — Елиз не го приема особено добре, знаеш какво е положението със семейството u. Смята, че се е провалила.