— Ами ти? — попитах тревожно.
Тя сви рамене с усмивка.
— Пфу!
Отговорът u ме разсмя, а след секунда някой тикна чаша в ръката ми.
— За Крис и Америка, последните оцелели! — гръмна нечий глас.
Виеше ми се свят от новината. Беше решил да сложи край на съревнованието, да изпрати всички по домовете им. И го беше сторил в мое отсъствие. Дали защото му бях липсвала? Или пък защото бе осъзнал, че може да живее без мен?
— Пий! — нареди ми Селест, накланяйки чашата към устните ми. Аз изгълтах шампанското и се разкашлях. Благодарение на дългия полет, както и на емоционалния вихър от изминалите дни и внезапния прием на алкохол, главата ми моментално се завъртя.
Насядалите по диваните момичета се поклащаха в ритъм с музиката, ликувайки, въпреки че бяха загубили. Селест говореше нещо на Ана в единия ъгъл, сякаш u се извиняваше отново и отново за действията си. Елиз влезе тихо в салона и дойде да ме прегърне, преди пак да се оттегли. Наситената с вълнение атмосфера ме накара да се почувствам щастлива, независимо от това, че не знаех каква ще е развръзката.
Обърнах се, а Крис ме посрещна с неочаквана прегръдка.
— Така — подхвана тя. — Да си обещаем, че каквото и да се случи утре, ще се радваме една за друга.
— Планът ти ми харесва — постарах се да надвикам гюрултията аз. Засмях се, а в мига, в който сведох очи, ме осени сериозно прозрение. Сребърната висулка на врата u моментално придоби значение, каквото не бе имала преди няколко дена.
Вдишах рязко, а тя ме погледна с въпросително изражение. Колкото и неочаквано грубо да беше, я издърпах от салона и я затеглих надолу по коридора.
— Къде ме водиш? — попита тя. — Америка, какво има?
Избутах я зад ъгъла към дамската тоалетна, проверявайки дали сме сами, преди да проговоря.
— Ти си бунтовничка — обвиних я.
— Моля? — възкликна тя с осезаемо отрепетиран тон. — Побърка ли се? — Ръката u обаче скочи издайнически към врата u.
— Знам какво символизира звездата, Крис, така че… не ме лъжи — заявих спокойно. След кратък размисъл Крис въздъхна.
— Не съм направила нищо незаконно. Никого не съм подстрекавала към протест; просто подкрепям каузата.
— Хубаво — изсъсках аз. — Но до каква степен участието ти в Избора се обуславя от желанието ти да си с Максън, и до каква степен — от стремежа на групировката ти да разположи свой човек на трона?
Тя се умълча за момент, очевидно подбирайки следващите си думи. После стисна челюсти, отиде до вратата и врътна ключа.
— Щом държиш да знаеш, да, наистина бях. представена на краля като възможен план на действие. Несъмнено вече си се досетила, че лотарията беше абсолютен цирк. Аз кимнах.
— Кралят никога не е подозирал колко Северняци бяха включени в списъците по време на подбора. Единствено аз от всички останали подставени момичета успях да вляза в съревнованието и първоначално бях напълно отдадена на каузата ни. Не разбирах Максън, пък и не ми се струваше особено привлечен от мен. Като го опознах обаче, започна да ми става все по-тежко, задето не проявяваше интерес към мен. След като изгониха Марли, а ти позагуби влиянието си върху него, започнах да го възприемам в коренно различна светлина. Вероятно смяташ, че мотивите ми за участие са неморални, и може би си права. Но причината да съм тук сега е съвсем различна. Обичам Максън и ще продължавам да се боря за него. Двамата можем да постигнем велики неща заедно. Затова, ако си си наумила да ме шантажираш или да ме предадеш, просто забрави. Няма да се откажа. Разбираш ли ме?
Крис никога не бе говорила с такава твърдост и не знаех дали е заради непоклатимата вяра в думите и, или заради обилното количество шампанско. Изглеждаше толкова разпалена, че нямах представа как да и отвърна.
Исках да и кажа, че и ние двамата с Максън можехме да постигнем велики неща, че навярно вече бяхме постигнали повече, отколкото можеше да си представи. Но моментът не беше подходящ за хвалби. Пък и двете си приличахме по много неща. Аз бях дошла в двореца заради семейството си, а тя — заради група приближени, които вероятно чувстваше като свое семейство. Водени от тази подбуда, бяхме прекрачили прага на двореца, влизайки в сърцето на Максън. Каква полза щяхме да имаме, ако се хванехме за косите след всичко преживяно?
Тя прие мълчанието ми като съгласие да спазвам цивилизовано поведение и се поотпусна.
— Хубаво. А сега, ако нямаш нищо против, ще се върна на банкета.
Изгледа ме студено и изхвърча от тоалетната, оставяйки ме раздвоена. Да си държа ли езика зад зъбите? Да кажа ли на някого? Изобщо лошо ли беше това, което тя правеше?