Вътре намерих снимка на къща в изискана рамка. И то не каква да е къща, а сякаш излязла от приказка. Беше в топъл жълт цвят, с разкошна трева отпред; само като я гледах, и ми се прииска да нагазя боса в нея. И двата u етажа имаха големи прозорци, а няколко дървета хвърляха примамлива сянка върху част от ливадата. От едното дърво дори висеше люлка.
Постарах се да насоча вниманието си не към къщата, а към самата снимка. Бях сигурна, че е творение на Максън, макар и да недоумявах кога беше успял да излезе от двореца в търсене на фотографско вдъхновение.
— Прекрасна е — похвалих го. — Ти си я правил, нали?
— О, не — засмя се той, клатейки глава. — Не снимката е подаръкът, а къщата.
Опитах да проумея думите му.
— Моля?
— Реших, че вероятно ще се радваш семейството ти да живее по-наблизо. Намира се на съвсем малко път с кола и е доста просторна. Мисля, че дори сестра ти и нейното семейство ще се чувстват удобно в нея.
— Ка… ама… — Вперих поглед в него, търсейки обяснение.
Търпелив както винаги, Максън ми даде отговора, който знаеше, че и сама бях отгатнала.
— Каза ми да отпратя всички останали. Така и сторих. Трябваше да оставя още едно момиче, такива са правилата, но. ти заяви, че ако намеря начин да ти докажа любовта си.
—... аз ли съм?
— Разбира се, че си ти.
Останах без думи. После, обзета от пълно изумление, прихнах в смях и заобсипвах лицето му с целувки, кискайки се между тях. Максън отвърна с радост на всяка бурна целувка и се посмя с мен.
— Значи, ще се оженим? — изкрещях аз и го целунах отново.
— Да, ще се оженим — подсмихна се той, предавайки се на необузданите ми атаки. В следващия момент осъзнах, че седях в скута му. Дори не си спомнях как се бях озовала там.
Продължих да го целувам… и неусетно смехът секна. След малко и усмивките ни се стопиха. Целувките ни загубиха игривата си пъргавост и прераснаха в нещо по-дълбоко. Когато се отдръпнах да го погледна в очите, той ме посрещна с прочувствено, съсредоточено изражение.
Притисна ме към себе си и усетих как сърцето му препуска до гърдите ми. Обзета от непреодолима жажда по него, свлякох сакото от раменете му, а той ми помогна, доколкото можа, без да откъсва ръце от мен. Обувките ми паднаха на пода, изтрополявайки мелодично. Краката на Максън се раздвижиха под мен, докато и той самият свали своите.
Без да прекъсва дълбоката ни целувка, той ме вдигна, пропълзя по-навътре в леглото и ме сложи да легна някъде по средата. Докато устните му се спускаха надолу по шията ми, аз разхлабих вратовръзката му и я запратих на пода до обувките ни.
— Нарушавате доста правила, госпожице Сингър.
— Нали си принц. Просто ще ме помилваш.
Той се изкикоти дяволито, плъзвайки устни по гърлото ми, по ухото ми, по бузата ми. Аз измъкнах ризата от панталоните му и пръстите ми се заеха трескаво с копчетата и. Той ми помогна с последните няколко и се поизправи, колкото да я хвърли настрани. Последния път, когато бях видяла Максън гол от кръста нагоре, не бях успяла да му се полюбувам заради обстоятелствата. Сега обаче.
С възхищение прокарах пръсти по мускулестия му корем. Когато стигнах до колана му, го сграбчих и дръпнах Максън върху себе си. Той се долепи до мен и плъзвайки ръка нагоре по крака ми, и намери удобно местенце на бедрото ми, точно под няколкото слоя плат на роклята ми.
Полудявах от копнеж по него, горях от нетърпение да разбера дали най-сетне ще ми се отдаде. Без дори да се замислям, вдигнах ръце и вкопчих пръсти в гърба му. Внезапно целувките му секнаха и той се поизправи, за да ме погледне.
— Какво има? — прошепнах аз, ужасена при мисълта, че този вълшебен момент може да ни се изплъзне.
— Не те ли… не те ли отвращава? — попита ме тревожно той.
— Кое?
— Гърбът ми?
Аз погалих бузата му, взирайки се право в очите му, решена да прогоня всякакво съмнение относно чувствата си.
— Максън, някои от тези белези са по твоя гръб, за да не бъдат по моя, и това ме кара да те обичам още повече.
Дъхът му секна за момент.
— Какво каза?
Аз се усмихнах.
— Обичам те.
— Би ли повторила, моля? Просто.
Обгърнах лицето му с длани.
— Максън Шрийв, обичам те. Обичам те.
— И аз те обичам, Америка Сингър. Обичам те с цялото си същество.
Той ме целуна отново и този път, като докоснах гърба му, не спря. Вместо това пъхна ръце под мен и усетих как пръстите му човъркат по задната част на роклята ми.
— Колко проклети копчета има това чудо? — оплака се.
— Знам! Направо…
Максън стана и хвана с ръце деколтето на роклята ми. С едно рязко движение разкъса предницата и, излагайки на показ комбинезона под нея.