Помежду ни се спусна нажежено мълчание, докато очите му обхождаха разкрилата се гледка. После бавно се върнаха към моите. Поизправих се и без да откъсна поглед от него, плъзнах роклята надолу по тялото си. Отне ми малко време да се отърва от нея изцяло, а докато се справя, с Максън вече се целувахме бавно, коленичили един до друг на леглото, където полуразголените ми гърди се притискаха в неговите.
Исках да будуваме заедно цяла нощ, да изпитаме докрай новооткритото чувство.
Имах усещането, че на света няма нищо друго… докато откъм коридора не долетя силен трясък. Максън впери поглед във вратата, сякаш очакваше всеки момент някой да влети през нея. Беше се стегнал като камък; по-уплашен не го бях виждала никога.
— Не е той — прошепнах аз. — Вероятно някое от момичетата се е препънало напът към стаята си, или пък някоя прислужничка се е хванала да чисти. Не се тревожи. Накрая Максън бавно издиша, а аз дори не бях забелязала, че е притаил дъха си, и се просна на леглото, покривайки с ръка очите си, притеснен или изтощен. или двете наведнъж.
— Не мога, Америка. Не и по този начин.
— Не се бой, Максън. В безопасност сме. — Легнах и се сгуших в него.
Той поклати глава.
— Не искам да имам никакви задръжки с теб. Заслужаваш го. А не мога да го сторя сега. — Той обърна поглед към мен. — Съжалявам.
— Няма нищо. — И все пак не можех да прикрия разочарованието си.
— Не се натъжавай. Искам да те заведа на истински меден месец. На топло и уединено място. Без задължения, без камери, без стражи. — Той ме обви с ръце. — Така ще е много по-хубаво. Ще мога да те глезя колкото си искам.
Не звучеше толкова зле, като представяше нещата по такъв начин, но аз, естествено, подскочих.
— Няма да ти позволя да ме глезиш, Максън. Не искам нищо.
Носовете ни вече се допираха.
— О, знам. Нямах предвид материални неща. Е — поправи се той, — наистина имам намерение да ти правя хубави подаръци, но не за това говорех. Ще те обичам повече, отколкото някой някога е обичал жена, повече, отколкото някога си мечтала да бъдеш обичана. Кълна ти се.
Целувките ни след тези му думи бях нежни и пропити с надежда… като първата ни. Усещах как още от онзи момент изпълняваше клетвата си. А мисълта някой да ме обича толкова силно едновременно ме плашеше и вълнуваше.
— Максън?
— Да?
— Би ли останал с мен тази нощ? — попитах го. Той вдигната едната си вежда, а аз се изкисках. — Ще се държа прилично, обещавам. Просто. би ли спал при мен?
Той впери замислен поглед в тавана. Накрая реши да ми угоди.
— Хубаво. Но ще трябва да си тръгна рано.
— Добре.
— Добре.
Максън изхлузи панталоните и чорапите си, сгъвайки ги грижливо, за да не се измачкат до сутринта. После се върна в леглото и долепи корем до гърба ми. Едната си ръка пъхна под вратата ми, а с другата ме прегърна нежно.
Обожавах леглото си. Възглавниците бяха като облаци, а матракът сякаш ме обгръщаше. Никога не ми беше твърде топло или твърде студено под завивките, а материята на нощницата ми беше толкова ефирна, че я чувствах като въздух върху кожата си.
Но никога не се бях усещала по-уютно, отколкото в прегръдките на Максън.
Той нежно доближи устни до ухото ми.
— Приятни сънища, моя Америка!
— Обичам те — пророних тихо аз.
Ръцете му стиснаха тялото ми малко по-силно.
— И аз те обичам.
Полежах така, извличайки наслада от момента. Само след няколко секунди дишането на Максън стана бавно и равномерно. Беше се унесъл в сън.
А иначе никога не спеше.
Явно му действах по-успокояващо, отколкото бях предполагала. И аз самата, след всичките тревоги покрай отношението на баща му към мен, се чувствах по-притихнала и защитена в компанията му.
Въздъхнах и си обещах, че още на сутринта ще му призная за Аспен. Трябваше да се случи преди церемонията, бях уверена, че ще намеря подходящ начин да му го съобщя. За момента обаче възнамерявах единствено да се насладя на това малко късче покой и да се отпусна блажено в обятията на мъжа, когото обичах.
ДВАЙСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Събуди ме допирът на Максън, който плъзна ръка през кръста ми. През нощта бях наместила глава върху гърдите му и бавното туптене на сърцето му отекваше в ушите ми.
Без да каже и дума, той целуна косата ми и ме притисна по-силно към себе си. Не можех да повярвам, че е истина. Будех се в едно легло с Максън… Тази сутрин предстоеше да ми поднесе и пръстен.