— Ще се будим така всеки ден — пророни той.
Аз се изкисках.
— Четеш ми мислите.
Той въздъхна доволно.
— Как си, скъпа моя?
— Ами сърбят ме ръцете да те фрасна, задето току-що ме нарече „скъпа моя". -Сръчках голия му корем с лакът.
Той се размърда и ме възседна с усмивка.
— Хубаво тогава. Как предпочиташ да ти викам: съкровище мое? Агънце мое?
Любов моя?
— Всяко от тези става, стига да го пазиш само за мен — отвърнах аз, докато ръцете ми шареха отнесено по гърдите му и надолу по ръцете му. — А аз как да те наричам?
— Ваше кралско съпружество. Такъв е законът, опасявам се. — И неговите ръце блуждаеха по кожата ми, попадайки на едно чувствително местенце по врата ми.
— Недей! — викнах аз и се отдръпнах.
На лицето му изплува победоносна усмивка.
— Имаш гъдел!
Независимо от протестите ми, пръстите му зашаваха игриво по цялото ми тяло, изтръгвайки гръмогласни писъци от гърлото ми.
Не пищях дълго. Един от стражите влетя през вратата с изваден пистолет.
Този път изкрещях наистина и дръпнах завивките, за да покрия тялото си. Бях толкова стресната, че ми отне известно време да разпозная дръзките очи на Аспен. После лицето ми сякаш се подпали от срам.
Аспен изглеждаше потресен. Не успя да скалъпи и едно изречение, докато очите му прескачаха от Максън към мен и обратно… той по бельо, а аз… просто прикрила своето със завивката.
Дълбок смях ме изтръгна от шока.
Макар и аз самата да бях пребледняла от ужас, Максън беше същинско олицетворение на спокойствието. Дори изглеждаше доволен, че го бяха спипали.
— Уверявам ви, Леджър, не сме в никаква опасност — обяви леко самодоволно той. Аспен се прокашля, неспособен да погледне когото и да било от двама ни в очите.
— Разбира се, Ваше Височество. — После се поклони и излезе, затваряйки вратата след себе си.
Аз зарових лице във възглавницата си и застенах. Този момент никога нямаше да се изличи от съзнанието ми. Трябваше да призная на Аспен за чувствата си още на борда на самолета, когато ми се беше предоставила тази възможност.
Максън дойде да ме прегърне.
— Не се срамувай. Не бяхме голи. Пък и занапред ще се случва.
— Толкова беше унизително — проплаках аз.
— Кое? Да те хванат в леглото с мен ли? — Болката в гласа му беше осезаема. Поизправих се и го погледнах в лицето.
— Не! Не е заради теб. Просто, знам ли, това е интимен момент. — Сведох глава и се заиграх с крайчеца на завивката.
Максън помилва бузата ми нежно.
— Съжалявам. — Искреността в гласа му ме принуди да вдигна поглед. — Знам, че ще ти е трудно, но от тук нататък постоянно ще сме под зоркото око на народа. През първите няколко години вероятно доста ще се бъркат в живота ни. Всички крале и кралици досега са имали само по едно дете. Несъмнено при някои е било умишлено; но след трудностите, които преживя майка ми, всички ще настояват да се уверят дали изобщо сме способни да създадем семейство.
Той се умълча за момент. Очите му се бяха отместили от лицето ми и се взираха в някаква точка от леглото.
— Ей — казах аз, прилепвайки длан към бузата му. — Член съм на семейство с пет деца, забрави ли? Гените ми са първокласни в това отношение. Ще се справим.
Той ми се усмихна вяло.
— Надявам се. Отчасти защото, да, имаме дълг да създадем наследници на короната. Но и защото… искам да имам всичко с теб, Америка. Искам ваканциите и рождените дни, натоварените сезони и релаксиращите почивни дни. Искам петна от фъстъчено масло по бюрото си. Искам наши си шеги и спорове. и всичко останало. Искам пълноценен живот с теб.
Ненадейно последните няколко минути се изпариха от паметта ми. Разстилащата се в гърдите ми топлина прогони тревогите.
— И аз го желая — казах аз.
Той се усмихна.
— Какво ще кажеш да обявим официално новината след няколко часа?
Аз свих рамене.
— Май нямам други планове за деня.
Максън ме бутна на леглото и ме заобсипва с целувки. Можех да се радвам на целувките му с часове, но беше достатъчно, че Аспен ни видя. Завареха ли ни така прислужничките ми, нямаше да смогна да ги обуздая.
Той се облече, а аз се загърнах с халата. Нещо ме караше да си мисля, че този момент трябваше да е неловък. Но единственото, което ми минаваше през главата, докато гледах как Максън покрива белезите си с ризата, беше колко невероятно хубаво се чувствах. Нещото, което никога не си бях пожелавала, ме правеше толкова щастлива.
Максън ми даде прощална целувка, после отвори вратата и си тръгна. Беше ми по-трудно да се разделя с него, отколкото бях очаквала. Казах си, че е само за няколко часа, а и чакането ще си струва.