Преди да затворя вратата, чух Максън да прошепва:
— Дамата ще оцени дискретността ви, страж.
Не последва отговор, но можех да си представя тържественото кимване на Аспен. Опрях гръб върху затворената врата и заобмислях какво да му кажа, дали изобщо беше разумно да му казвам каквото и да било. Минаха минути, а знаех, че трябва да се изправя лице в лице с Аспен. Не можех да продължа с предстоящото, без да съм обсъдила въпроса с него. Поех си дълбоко въздух и отворих вратата с разтреперани ръце. Той килна глава към коридора, ослушвайки се за чужди гласове. Накрая обърна укорителен поглед към мен и тежестта му ме прекърши.
— Толкова много съжалявам — пророних.
Той поклати глава.
— Не че не го очаквах. Просто гледката ме хвана неподготвен.
— Трябваше да ти кажа — продължих аз и излязох в коридора.
— Няма значение. И все пак не мога да повярвам, че си спала с него.
Аз опрях длани в гърдите му.
— Не съм, Аспен. Кълна ти се.
И тогава, във възможно най-последния момент, всичко пропадна.
Максън се появи иззад ъгъла с Крис под ръка. Заби очи в мен, а аз, притиснала тяло към Аспен в бурния си стремеж да се оправдая пред него, отстъпих назад, но недостатъчно бързо. Аспен се обърна с лице към Максън, готов да даде обяснение, но твърде стъписан да го стори.
Устата на Крис увисна и тя побърза да я покрие с длан. Взирайки се в изумените очи на Максън, аз заклатих глава в опит да обясня без думи, че всичко това беше просто едно голямо недоразумение.
На Максън му беше нужна само секунда да си възвърне хладнокръвието.
— Срещнах Крис в коридора и тъкмо я водех при теб, за да ви съобщя решението си, преди да са ни обкръжили камерите, но явно имаме по-належащи теми за разговор. Погледнах към Крис и намерих скромна утеха във факта, че по лицето u не грееше триумфално изражение. Точно обратното — изглеждаше тъжна.
— Крис, би ли се върнала в стаята си? Без да говориш с никого? — помоли я Максън.
Тя направи реверанс и изчезна зад ъгъла, нетърпелива да се измъкне от създалата се ситуация. Максън си пое дълбоко дъх, преди да вдигне поглед към нас.
— Знаех си — обяви той, — но все си мислех, че си въобразявам, защото бях уверен,
че си щяла да ми кажеш, ако е така. Уж трябваше да си откровена с мен. — Той врътна очи. — Как можах да не се доверя на инстинкта си? Усетих го още от онази първа среща. Забелязах как го погледна, как заблуждаха мислите ти после. Проклетата ти гривна, бележката на стената му, всички онези случаи, в които мислех, че си моя, само за да те загубя най-внезапно… ти си бил… — Заяви той, обръщайки се към Аспен.
— Ваше Височество, вината е изцяло моя — излъга Аспен. — Не спирах да я преследвам. Тя ми даде да разбера, че няма никакво намерение да е с друг човек, освен с вас, но аз продължих да настоявам.
Без да отчете оправданията му, Максън го доближи с решителна крачка и впери поглед в очите му.
— Какво е името ти? Собственото ти име?
Той преглътна.
— Аспен.
— Аспен Леджър — каза Максън, изпробвайки звученето на думите. — Изчезни от погледа ми, преди да съм те изпратил на сигурна смърт в Нова Азия.
Дъхът на Аспен секна.
— Ваше Височество, аз…
— ИЗЧЕЗНИ!!!
Аспен ме погледна, после се обърна и тръгна нанякъде.
Аз замръзнах безмълвно на мястото си, боейки се да вдигна очи към Максън.
Когато най-сетне се престраших, той посочи с брадичка към стаята ми и аз влязох вътре, последвана от него. Като се обърнах, го видях да затваря вратата, прокарвайки пръсти през косата си. После застана с лице към мен и очите му отскочиха към неоправеното легло. От гърлото му се надигна безрадостен смях.
— От колко време? — попита тихо, като все още се владееше.
— Помниш ли онзи спор. — подхванах аз.
— Спорим още от първата ни среща, Америка! Ще трябва да си по-конкретна! — изригна Максън.
Цялото ми тяло се разтресе.
— След партито на Крис.
Очите му се ококориха.
— Значи, в общи линии, откакто е пристигнал в двореца — обобщи той със саркастичен глас.
— Максън, много съжалявам. Първоначално защитавах него, а после — самата себе си. А след публичното наказание на Марли се боях да ти разкрия истината. Не исках да те загубя — обясних умолително аз.
— Да ме загубиш? Да загубиш мен? — попита изумено той. — Отиваш си у дома с цяло състояние, с по-висока каста, както и с мъж, който не е спрял да те желае! Аз съм губещият днес, Америка!
Думите му ме оставиха без дъх.
— Отпращаш ме?
Той ме изгледа така, сякаш не можеше да повярва, че му задавам толкова глупав въпрос.
— Колко пъти очакваш да стоя безучастно, докато стъпкваш сърцето ми, Америка? Сериозно ли си въобразяваш, че бих се оженил за теб и бих те направил своя принцеса, при положение че ме лъжеш през по-голямата част от познанството ни? Нямам намерение да се подлагам на мъчения до края на живота си. Не знам дали си забелязала, но напоследък ми се струпаха предостатъчно.
Аз избухнах в плач.
— Максън, моля те. Съжалявам, не е каквото си мислиш. Кълна ти се. Обичам те!
Той ме доближи с вяла крачка, очите му бяха като камък.
— От всички лъжи, които си ми наговорила, тази ме отвращава най-много.
— Не е… — Погледът му ме накара да замълча.
— Помоли прислужничките си да се постараят. Редно е да си заминеш с класа.
После ме подмина и излезе от вратата и от бъдещето, което бях държала в ръцете си допреди няколко минути. Обърнах се към стаята, стиснала корема си, сякаш сърцевината на тялото ми всеки момент щеше да рухне от болка. Докретах до леглото и се свлякох на едната си страна, неспособна да се задържа на крака.
Плаках. и плаках. опитвайки се да разсея агонията до часа на церемонията. Как щях да я преживея? Погледнах към часовника, за да видя колко време ми оставаше. и очите ми попаднаха на дебелия хартиен плик, който Максън ми беше подарил предишната нощ.
Съзнавайки, че това беше последната част от него, която ми оставаше, отворих плика с разтреперани от отчаяние пръсти.