— Улучих го! — изкрещя някой. — Намерете краля!
Обявлението предизвика няколко радостни възгласа. И писъци. Многобройни писъци. Гръмките звуци нахлуха в ушите ми, щом изплувах от вцепенението си. Още столове и тела се сгромолясаха на пода. Стражите крещяха един към друг. Ехтяха изстрели, чийто оглушителен гръм пронизваше болезнено тъпанчетата ми. Настанал беше същински хаос.
— Ранена ли си? — Аспен се опита да надвика шумотевицата.
Поклатих глава.
— Не мърдай.
Видях как стана, зае разкрачен стоеж и се прицели. Стреля няколко пъти със съсредоточен в мишените си поглед и с тяло в пълен покой. Ако съдех по ъгъла на изстрелите му, явно ни нападаха още бунтовници. Благодарение на Аспен, атаката им пропадна.
След бърз оглед на салона той пак клекна до мен.
— Ще я изведа оттук, преди да е изпаднала в шок.
Аспен пропълзя през мен и сграбчи Крис, която беше покрила ушите си с длани и плачеше неутешимо. Той вдигна лицето u и я плесна. Слисана, Крис се умълча достатъчно, че да чуе инструкциите му и да го последва към вратата, докато той прикриваше главата u с тялото си.
Ставаше все по-тихо. Навярно някои бяха успели да се измъкнат от салона. Други умираха.
В следващия момент забелязах нечий неподвижен крак да стърчи изпод покривката на масата. О, боже! Максън!
Пролазих под масата и открих Максън да диша с огромни усилия, докато по предницата на ризата му се разстилаше голямо червено петно. Под лявото му рамо имаше огнестрелна рана, изглеждаше много сериозна.
— О, Максън! — проплаках аз. Свих на топка края на роклята си и я притиснах към кървящата рана; не знаех какво друго да сторя. Той потрепери от болка. — Толкова съжалявам.
Максън протегна ръка, за да хване моята.
— Не, аз съжалявам — каза немощно. — Бях напът да съсипя живота и на двама ни.
— Недей да говориш. Просто се съсредоточи, става ли?
— Погледни ме, Америка.
Аз примигнах няколко пъти и бавно вдигнах поглед към очите му. Той ми се усмихна през агонията си.
— Разбивай сърцето ми. Разбий го хиляда пъти, ако щеш. И бездруго винаги ти е принадлежало.
— Шшш — настоях аз.
— Ще те обичам до последния си дъх. Сърцето ми бие само за теб. Не искам да умра, без да си го разбрала.
— Моля те… недей — пророних през сълзи.
Той вдигна ръка и зарови пръсти в косата ми. Натискът му беше съвсем лек, но достатъчен, за да проумея какво искаше. Приведох се и го целунах. Устните ни си спомниха всяка наша целувка, цялата несигурност, всичките ни надежди.
— Не се предавай, Максън. Обичам те. Умолявам те, не се предавай.
Той си пое дъх на пресекулки.
В същия момент Аспен се провря под масата и аз изпищях от страх, преди да осъзная кой беше.
— Крис е в едно от скривалищата, Ваше Височество — отчете се делово Аспен. — Ваш ред е. Можете ли да стоите на крака?
Максън поклати глава.
— Губиш си времето. Отведи нея.
— Но, Ваше Височество.
— Това е заповед — отсече с колкото сила му беше останала.
Двамата впиха очи един в друг.
— Слушам, сър.
— Не! Няма да ходя никъде! — опълчих се аз.
— Тръгвай — настоя Максън с изтощен глас.
— Хайде, Мер. Трябва да побързаме.
— Няма да тръгна!
С отривисто движение, сякаш внезапно се беше възстановил, Максън вдигна ръце и сграбчи униформата на Аспен.
— Тя трябва да оцелее. Разбираш ли ме? Каквото и да коства, трябва да оцелее.
Аспен кимна и грабна ръката ми по-свирепо, отколкото някога бях очаквала от него.
— Не! — извиках аз. — Максън, моля те!
— Бъди щастлива — пророни той, стисвайки ръката ми за последно, докато Аспен ме влачеше към вратата с крясъци.
Като стигнахме до изхода, Аспен ме притисна към стената.
— Тихо! Ще те чуят. Колкото по-скоро те отведа в скривалището, толкова по-скоро ще се върна за него. Трябва да правиш каквото ти казвам, чу ли?
Аз кимнах.
— Добре, снижи се и мълчи — нареди ми той, извади пистолета си и ме повлече към коридора.
Огледахме се в двете посоки и видяхме, че някой тича към далечния край на коридора. След като изчезна от полезрението ни, продължихме напред. Щом свърнахме за ъгъла, се натъкнахме на един страж, проснат на пода. Аспен провери пулса му и поклати глава. Пресегна се да вземе оръжието му, после ми го подаде.
— Какво да правя с това? — прошепнах аз ужасено.
— Ще стреляш с него. Но преди това се увери, че стреляш по врага. В целия този хаос можеш да се объркаш.