— Все още не мога да го приема — каза той, приканвайки ме с ръка да седна на леглото до него. — Имам усещането, че татко е в кабинета си, а мама — на долния етаж, и всеки момент някой от двамата ще влети в стаята ми с поредната задача.
— Знам как се чувстваш.
Той ми се усмихна състрадателно.
— Не се и съмнявам. — После протегна ръка и я сложи върху моята. Приех жеста му като добър знак и стиснах ръката му. — Опитала да го спаси. Един от стражите ми каза, че някакъв бунтовник го бил взел на мушка, но тя се хвърлила пред него. Застреляли първо нея, но веднага след това докопали и баща ми.
Той поклати глава.
— Винаги е била толкова самоотвержена. Доказа го и с последния си дъх.
— Недей да звучиш толкова изненадано. Наследил си това u качество.
Лицето му се сгърчи в гримаса.
— Никога няма да съм като нея. Толкова много ще ми липсва.
Погалих утешително ръката му. Кралица Амбърли не беше моя майка, но и на мен щеше да ми липсва ужасно.
— Поне ти си невредима — пророни той, без да ме поглежда в очите. — Поне това ми е утеха.
Помежду ни се спусна дълго мълчание, но не знаех как да го прекъсна. Да подхвана ли темата за онези му думи? Или да попитам за Крис? Дали изобщо му беше до тези въпроси в момента?
— Искам да ти покажа нещо — обяви той ненадейно. — Нека те предупредя, че все още е в груба форма, но смятам, че въпреки това ще го одобриш. Отвори ей онова чекмедже. Би трябвало да е най-отгоре.
Дръпнах чекмеджето на нощната му масичка и видях купчина напечатани документи. Погледнах въпросително към Максън, но той просто кимна към писанията. Зачетох най-горния документ, опитвайки се да проумея смисъла му. Стигнах до края на първия параграф, след което го препрочетох, убедена, че съм сбъркала някъде.
— Да не би… ще елиминираш кастовата система? — попитах изумено, вдигайки поглед към Максън.
— Такъв е планът — отвърна той с усмивка. — Но не бързай да се вълнуваш. Процесът ще отнеме доста време. И все пак вярвам, че ще се получи. Ето, погледни. — Каза той, прелиствайки страниците на дебелата купчина, докато не попадна на търсения абзац.
— Искам да започна от дъното нагоре. Възнамерявам да премахна първо понятието „Осма каста". Чака ни доста преструктуриране, но смятам, че с малко усилия Осмиците ще могат да се влеят в Седма каста. След това идва трудната част. Трябва да намерим начин да се отървем от всички предразсъдъци, придружаващи цифрите; това е основната ми цел.
Онемях от удивление. Познавах единствено свят, в който носех кастата си като дрехите на гърба си. А сега пред мен беше указът, по чиято сила невидимите граници, разделящи народа ни, щяха най-сетне да бъдат заличени.
Максън докосна ръката ми.
— Държа да знаеш, че ти си причината това да се случва. Работя по въпроса още от деня, в който ме привика в коридора и ми разказа за гладните си години. Именно затова реагирах толкова бурно, когато изнесе онази презентация; бях измислил по-дискретен начин за постигане на същата цел. Но колкото и промени да исках да внеса в страната ни, идеята за тази нямаше да ми хрумне, ако не бях срещнал теб.
Аз си поех въздух и отново вперих поглед в страниците. Замислих се за кратките, така бързо отлетели години от живота ми дотук. Никога не бях очаквала да постигна нещо повече от това да пея на заден план по партита и евентуално да се омъжа един ден. Замислих се за промяната, която щеше да настъпи в живота на илейския народ, и сърцето ми щеше да се пръсне от радост. Чувствах се едновременно смирена и горда.
— Има и още нещо — подхвана колебливо Максън, докато очите ми попиваха думите пред мен. После най-ненадейно плъзна върху купчината документи отворена кутийка и разливащата се откъм прозореца светлина озари пръстена в нея. — Не знам от колко време спя с тази чудесия под възглавницата си. — Каза той с шеговито раздразнение. Вдигнах поглед към него, без да пророня и дума; все още немеех от смайване. Несъмнено прочете въпроса в очите ми, но явно неговият собствен беше по-належащ: — Харесва ли ти?
Фини златни лиани се преплитаха в мрежа, образувайки халката, в чиято горна част два скъпоценни камъка — един зелен и един виолетов — сякаш се целуваха. Знаех, че виолетовият отговаряше на моята зодия, затова предположих, че зеленият е символ на неговата. Стояхме прилепени един до друг — две малки, неразделни зрънца светлина.
На няколко пъти отворих уста да проговоря. В крайна сметка обаче смогнах единствено да се усмихна, преглъщайки сълзите си, и да кимна с глава.
Максън се прокашля.
— Вече два пъти опитах да го направя по грандиозен начин; и двата пъти се провалих жестоко. В момента не мога дори да коленича. Дано не възразяваш, ако ти го кажа с прости думи.