Зеленото човече се появи точно в полунощ. Без фокуси, без ефекти — просто влезе през вратата и я затвори след себе си. Милт сияеше като меден тас.
— Всичко е наред. Както обещах. Имам си половинка и прочие. Официално.
Протегна брачното свидетелство.
Зеленият посетител взе документа от пръстите на Милт, огледа го придирчиво. Големият му нос се набръчка. Бавно поклати глава и върна документа.
— Е, кога тръгваме? — бодро попита Милт.
— Виждате ли…
Душата на Милт падна в петите. Лицето му се издължи, а гласът му прозвуча прегракнало и треперещо.
— Хей, няма да се отмятате! Гарантирахте ми спасение. Да се чифтосам? Моля, чифтосах се. Погледнете!
Той протегна свидетелството пред най-забележителния детайл от лицето на госта.
— Успокойте се, мистър Кловиц. Нещата се попромениха. Съветът на най-старите преразгледа плановете си. Решиха да ви предоставят отсрочка.
— Не, така не може — отчаяно захленчи Милт. — Не можете да ме оставите да загина. Вие…
— Моля ви се, мистър Кловиц, чуйте! Няма да загинете. Никой няма да загине. Съветът постанови да се пренесе датата на обезвреждането с десет хиляди земни години. Напълно е възможно бъдещото развитие на събитията съвсем да ни отнеме необходимостта да унищожаваме вашата раса. Вие…
Милт загря.
— Значи не се каните да унищожавате Земята?
— Не.
Със сподавен стон Милт се отпусна на дивана. Стори му се, че са свалили от гърба му страшния товар, който носеше три дни.
— Слава богу — въздъхна той и закри лицето си с ръце.
Посетителят тръгна към вратата.
— Надявам се, че няма да се разприказвате за станалото. Едва ли ще намерите някой да ви разбере. Така че за ваше добро е по-добре да мълчите — посъветва го той.
Милт кимна тъпо.
— Приятно ми беше да се запознаем — каза зеленото човече. И изчезна.
Естествено този случай предизвика дълбока промяна в поведението на Милт. Неговата неочаквана зрелост и някаква скрита мъдрост предизвикаха възторг у родителите на Наоми, които се запознаха с младия съпруг след седмица. Милт ги намери за тихи и приятни хора. Мисис Уинклер готвеше прекрасно, а мистър Уинклер споделяше неговата привързаност към научната фантастика.
Милт Кловиц се безпокоеше само от смътното усещане, че е виждал някъде бащата на Наоми. Нещо в чертите на този човек му беше познато. Като че ли носът му…