Кавано реши да изчака, да ги остави кръвта им да поизтече малко и чак тогава да се покаже.
После, въпреки пищенето в ушите си, до слуха му долетя бръмчене. Учуден, той си каза, че това е невъзможно — вероятно така му се струва, — защото това означаваше, че бетонната плоча се вдига, а не можеше да си представи как би станало това.
Бръмченето обаче продължи. Господи, да не би Грейс да я отваря с дистанционното? Да не би да пуска Джейми навън само за да я вземе за заложник?
Предполагайки, че последното място, където, както Грейс, така и нейният човек, биха го потърсили, е в самото дъно на ъгъла, на нивото на земята, той се просна там по корем и предпазливо надникна иззад ъгъла на стената. Бързият поглед към развалините на хамбара му даде да разбере, че плочата наистина се надига.
Той хвърли поглед и зад себе си, изпитал изведнъж недоверие към позицията, заета от него, защото му хрумна, че Грейс може да отваря лабораторията само за да отвлече вниманието му. Да не би да се надява да обиколи руините на големия дом, куцайки, и да го изненада в гръб, докато той гледа към надигащата се плоча и се мъчи да попречи на Джейми да излезе?
След като се огледа внимателно назад, Кавано отново надникна иззад ъгловия камък на порутената стена. Плочата вече се бе вдигнала догоре. В черния правоъгълник нещо отдолу се размърда.
— Джейми, не излизай! — извика той и в същото време пак дръпна глава зад ъгъла.
Съвсем навреме, защото веднага изтрещя откос и от ъгловия камък се разхвърчаха камъчета. Но като че ли не беше само огън от автоматична стрелба. Прозвучаха и няколко единични изстрела от пистолет, от което Кавано разбра, че Грейс все още се крие зад джипа.
— Джейми, чуваш ли? Не излизай!
Този път виковете му не предизвикаха никакви изстрели, вероятно защото Грейс и нейният човек пестяха патроните.
— Чувам те — прозвуча едва-едва гласът на Джейми. — Няма да мръдна оттук.
— Ако излезеш, ще те застрелят или ще те вземат за заложник. Затова Грейс отвори плочата!
— Плочата я отворих аз, а не Грейс!
Какво?!, прииска му се да възкликне.
— Онези жици, дето се канеше да свържеш! Онези, дето смяташе, че вдигат плочата! Точно те са!
— Стой там сега!
— Колко души са навън?
— Грейс и един от нейните хора! — викна в отговор Кавано.
— А къде са?
— Грейс е вляво от теб! Скрила се е зад експлоръра! Където го остави, преди да ни вкара долу. Нейният човек се крие в развалините зад входа към лабораторията. За бога, стой там и не мърдай!
— Нейният човек отляво ли ми е или отдясно?
— Беше отляво, но сега може да се е преместил. Казвам ти, не прави опити да излизаш!
— Няма! — извика Джейми. — Но ми хрумна една идея! Когато ти викна, бъди готов да стреляш.
— Каквото и да си намислила, не го прави! Много е рисковано!
— Дай ми само двайсетина секунди!
Какво, по дяволите, се кани да прави, запита се Кавано.
С предпазливи движения той заметна единия автомат на лявото си рамо. После стисна автомата, който бе взел от убития. Причината да вземе неговото оръжие бе, че оня не би рискувал да излезе от укритието си и да се промъкне покрай порутената ограда на големия дом, ако пълнителят му е празен или със съвсем малко патрони в него. Нямаше време да го сваля и да проверява.
Кавано се заизтегля от ъгъла. Оттам бяха звучали виковете му към Джейми. Оттам го очакваха да се появи и Грейс, и нейният човек. Сигурен, че ако продължава да бие със същия ритъм, сърцето му ще се пръсне, той се отдалечи на десетина метра от мястото, където беше. Там развалините бяха достатъчно ниски, за да стреля над тях, ако се изправи.
Отново хвърли тревожен поглед зад себе си. Ако Грейс бе решила да му излезе във фланг, колко време щеше да пълзи или да куца, заобикаляйки дома?
От отворената плоча долетя приглушеният вик на Джейми:
— Приготви се!
Каквото и да е замислила, дано да стане, каза си Кавано.
— Почни да броиш до пет! — извика Джейми. — Сега!
Объркан, Кавано я послуша.
Едно. Две.
Той сложи предпазителя на автомата на единична стрелба.
Три. Четири.
Гръмнаха две експлозии и го стреснаха. Дойдоха откъм хамбара. Господи, тия хвърлят гранати по отворения вход, изтръпна Кавано. Побеснял от гняв, той се изправи и изстреля по един откос вляво и вдясно от отворения вход. Гръмнаха още два взрива, придружени от ослепителни светкавици. Но това не са обикновени гранати! Джейми хвърля светлинни гранати отвътре.