Още две експлозии разтърсиха руините. Вдигна се облак прах. Вдигна се и раненият мъж и притиснал длани към ушите си, се спусна да бяга.
Кавано стабилизира ръцете си и стреля три пъти. Беше се прицелил в центъра на движещата се мишена, но само един от куршумите го удари в гърба, другият попадна във врата му. Третият изобщо не го засегна. Нямаше значение. От врата на мъжа бликна толкова кръв, че сигурно щеше след няколко секунди да е мъртъв.
— Един по-малко! — викна Кавано на Джейми.
Бууум!
Бууум!
Ярките и оглушителни експлозии от другата страна на разрушения хамбар подсказаха на Кавано, че Джейми хвърля гранатите по посока на експлоръра.
Бууум!
Кавано се спусна към предната част на къщата и опитвайки се да сдържи трескавия си дъх, надникна иззад ъгъла. После се спусна покрай срутената стена и отиде в дясната страна на къщата. И отново предпазливо надникна иззад ъгъла.
Бууум!
Дори и от седемдесет и пет метра разстояние, блясъкът беше ослепителен за Кавано. Допускайки, че Грейс е напълно обездвижена от експлозиите, Кавано рискува да излезе иззад ъгъла и да се спусне през откритото пространство, за да види какво става от другата страна на джипа.
Шофьорската врата бе отворена. Видя как Грейс се мята вътре с потънал в кръв ляв крак. Той стреля във вратата, надявайки се куршумът да я пробие и да стигне до Грейс, но изстрелът бе последван от тъпия удар на куршум в броня. Грейс дръпна вратата зад себе си. Кавано много ясно виждаше русата й коса и високите й скули през предното стъкло, докато жената с трескави движения извади ключ, мушна го в контакта и джипът изрева.
Кавано стреля в предното стъкло, но по него само се плъзнаха къси звездообразни пукнатини и той разбра, че стъклото също е бронирано. Независимо от това Кавано пак стреля, докато Грейс натисна газта докрай, насочвайки експлоръра право срещу него.
Той пак стреля, но отново само напука стъклото. Знаеше, че повечето противокуршумни стъкла не могат да устоят на пет изстрела, ако попаденията са в двайсетсантиметров радиус. След това стъклото щеше да се срути и куршумите щяха безпрепятствено да стигнат до Грейс. Затова той не помръдна от мястото си и стреля за четвърти път, но Грейс вече бе толкова близо, че виждаше разширените й от възбудата студеносини очи.
Когато Кавано дръпна спусъка за пети път, ударникът на автомата изщрака на празно. Той изруга, метна автомата по предното стъкло и се хвърли встрани миг преди Грейс да го удари. Докато експлорърът профуча с рев покрай него, вдигайки облаци прах, той се претърколи и усети как другият автомат се впива в голата плът на рамото му.
Вместо да натисне газта по алеята към пътя, откъдето Кавано бе влязъл в долината, Грейс завъртя бясно волана и отново обърна джипа към него.
Изправяйки се на крака, той свали автомата от рамото си, но Грейс вече бе много близо, за да има време да стреля.
Той се спусна вляво.
Грейс го сподири в същата посока.
Кривна вдясно.
Грейс — също.
В последния момент Кавано направи финт наляво, а се хвърли вдясно. Облъхнат от вълната въздух от префучалия на косъм от него джип, той се приземи болезнено на земята, но нямаше време да изпита болка и скочи на крака, очаквайки Грейс да обърне и отново да го погне.
Вместо това обаче експлорърът полетя към другия край на долината. Докато ревът му заглъхваше в далечината, до него достигна друг звук — приближаваше се някаква машина. Постепенно набирайки сила, звукът се превърна в отчетливо чаткане — чат, чат, чат. Хеликоптер! Грейс се е обадила по телефона за подкрепления, помисли си Кавано. После се сети: „Не, не може да е така, тя щеше да остане тук, ако хеликоптерът е на нейните хора. А тя се опитва да избяга“.
Кавано се спусна към тауруса и както бягаше, се наведе и взе един камък. В по-съвременните американски автомобили ключалките на воланите бяха много по-здрави и нямаше да успее да счупи тази, като запъне с крака и дръпне волана с всичка сила, както бе направил с онази кола, с която бе спасявал Прескот. Сега бе принуден да отвори незаключената врата, да извади ножа от джоба си, да го отвори, да пъхне острието в контакта и с помощта на камъка да го набие навътре. Направи го бързо, после затвори наполовина дръжката на ножа и силно завъртя като с Г-образен ключ. Металът, от който бе направено острието, бе изключително здрав, предвиден именно за такива жестоки напъни. След още един подобен удар Кавано усети ключалката да поддава и воланът се освободи.