— Не може да е подкрепление за Грейс. В такъв случай нямаше да избяга.
Кавано кимна.
— Готов съм да се обзаложа, че това е Джон с група от Бюрото.
Джейми въздъхна с облекчение.
— Тогава да се върнем и да им кажем каквото знаем.
Кавано не помръдна.
— Какво има? — учудено го изгледа Джейми. — Ако не се върнем там, ще ни издадат заповеди за арестуване. По дяволите, те и без това пак ще ни арестуват. Отмъкнахме Клайн от Джон, а сега той е мъртъв. Ония типове — също. Докторът — и той. Трябва да обясняваме какво е станало.
— Не можем да се върнем.
— Какво?
— Не можем да се доверим на ФБР Някой от тях работи за Клайн. Някой от тях го е информирал за Джон. И дори Джон да открие кой е информаторът, дори вече да мога да кажа на ФБР каквото знам, това пак няма да реши нищо. Прескот няма да бъде наказан.
— Не разбирам.
— Правителството ще го защити. Естествено, те ще се ужасят от изследванията му. Военните, които са ги поръчали, ще бъдат наказани сурово, но тихомълком. Но не и Прескот. Тъй като оръжието съществува и бедата вече е сторена, Министерството на отбраната ще иска да научи абсолютно всичко за него просто така, за да го имат за всеки случай. В името на националната сигурност те ще го скрият тихичко някъде, откъдето ще могат винаги да почерпят информация, ако им потрябва. Прескот ще получи нова самоличност, нов живот, с една дума — всичко, към което поначало се е стремял.
Джейми го гледаше втренчено.
— Какво има? — попита я той.
— Когато започна всичко това, ти бягаше от някакви хора — каза Джейми, все още без да отмества поглед от него. — Искаха да те убият. Смятах, че ако ти помогна да разбереш кой те преследва, ще успеем да се измъкнем от цялата бъркотия. Ще можем да се върнем в Уайоминг. И ще си заживеем постарому.
— Повярвай ми, точно това искам и аз. Всичко в мен крещи, че трябва да се върна и да продължа да живея така, сякаш нищо не е станало.
— Тогава защо да не можем да се върнем?
— Карен. Дънкан. Чад. Трейси. Роберто. И те няма да бъдат последните жертви на Прескот. Параноята му е достатъчно голяма, за да го тласка към нови и нови убийства, стига само да прецени, че някой го гледа накриво, стига само да прецени, че безопасността му е застрашена. Той трябва да бъде спрян.
Двамата замълчаха. Единственият звук беше бръмченето на отминаващия напред по пътя пикап.
— Трябва да имаме правдоподобно опровержение — наруши той мълчанието най-сетне.
— Какво?
— Не ние убихме Клайн. Аз го убих. Аз те принудих да дойдеш с мен. Ето това е версията ти. Да играеш ролята на жертва.
— И смяташ, че някой ще повярва? — повиши тон Джейми.
— Ще ги накараш да повярват. Просто се измъкни от тази каша.
— Искаш да ми кажеш…
— Да се върнеш.
— Да се разделим? — повиши още повече тон тя.
— Замалко да те убият заради мен. Повече не мога да ти позволя да рискуваш живота си.
— Аз съм тук, защото искам да бъда.
— Но аз не мога да гоня Прескот и да се безпокоя за теб.
— Но аз се справих доста добре.
— Да — кимна Кавано. — Така е.
— Оставам.
Кавано сведе поглед към готовите си да затреперят ръце. През кръстопътя избръмча още един пикап.
Той кимна.
— Какво означава това кимане? — попита Джейми. — Докъде стигнахме?
— Някъде около Западна Вирджиния.
— Изобщо не е смешно.
— Не ми останаха вече майтапи. — Кавано огледа мръсните й, покрити с прах ръце и блуза и натисна копчето на багажника. — Дай да вземем да си облечем чисти дрехи.
— Ти имаш нужда не само от чисти дрехи.
Втренченият поглед на Джейми го накара да се погледне. Бе потънал в сажди и прах от глава до пети. Панталоните му висяха на парцали. Гърдите му представляваха цял лабиринт от драскотини. Кръвта и потта се бяха смесили в хомогенна смес, спекла се като кора върху кожата му.
— На задната седалка все още имаме малко вода. Ще си измия лицето и ще си сложа някаква шапка, риза и панталони, за да скрия останалото, докато стигнем някой мотел.
— Вониш целият на кордит.
— Някои смятат това за много секси миризма.
ЧАСТ ШЕСТА
Заплахата отвръща
1.
Мотелът в покрайнините на Харисбърг, Пенсилвания, бе на два часа път на север — достатъчно далеч, така че ако Ръдърфорд предприемеше издирване, вероятността то да бъде успешно бе малка, особено пък след като Ръдърфорд не знаеше с каква кола са, нито пък знаеше истинското име на Джейми.
Харисбърг, столица на щата, имаше и още едно предимство. Бе достатъчно голям град, за да има много магазини за даване на видеокасети под наем. Филмът с Клинт Ийстууд, чието заглавие Кавано си спомни, но не каза на Грейс, когато тя му прочете списъка с филмите, не бе трудно да се намери. Съвсем друга бе работата обаче с филма с Трой Донахю и Сандра Дий. След като Кавано и Джейми се регистрираха в мотела, обиколиха почти всички магазини за даване на видеокасети под наем, докато най-сетне в един от тях успяха да намерят „Лятно място“.