— „Двама влюбени с разбити сърца в курортно градче в Мейн“ — прочете Джейми кратката анотация на гърба на касетата.
Кавано пъхна касетата във видеото, което също бяха взели под наем.
— Прескот не е точно от този тип романтици, така че сигурно има друга причина филмът да е важен за него.
— Може Грейс да е била права — замислено каза Джейми. — Може наистина да е искал да се премести в Мейн.
Касетата бе толкова стара и толкова въртяна, че цветовете бяха избелели и картината бе на петна. Явно правена за широк екран, картината се сви, за да се вмести в размерите на екрана на стандартен телевизор. Не помагаше и това, че този екран в случая бе само двайсетинчов.
— Музиката не е лоша — отбеляза Джейми.
— Ами то горе-долу е само това.
Докато възрастните си играеха любовни игрички, на Донахю и Сандра бе внушено, че любовта между тях е забранена. Ричард Игън играеше почти толкова вдървено, колкото и Донахю. Скучните сцени се подчертаваха от вълни, миещи лениво живописен плаж, обрамчен от борови гори.
— Интересна къщичка.
На един скалист нос, вдаден в залива, на преден план изпъкваше ниска и изтеглена модернистична къща. Изградена от камък, постройката напомняше на корабен нос, в чиято основа се разбиваха вълните.
— Напомня ми на къща от Франк Лойд Райт2 — отбеляза Джейми.
С гръмка музика, набързо предъвкани сцени и скована игра, филмът най-сетне свърши.
Кавано натисна копчето за пренавиване на касетата.
— Мейн — промърмори замислено той.
— А сега следващият номер в програмата… — Джейми взе „Посвири ми малко“ и прочете написаното отзад: — „Жена досажда с преследванията си на дисководещ. Режисьорски дебют на Клинт Ийстууд. Сниман в родния му град Кармел“. — Тя обърна да погледне картинката отпред. — Джесика Уолтър и нож. Супер. Умирам за филми с насилие.
— Всъщност той е доста добре направен. Гледал съм го толкова отдавна, че едва си го спомням, но се сещам как си казах, че Клинт Ийстууд е свършил добра работа. Хубав и напрегнат филм.
— Не може да е толкова напрегнат — възрази Джейми.
— Калифорния. Мейн. На нашия Прескот май наистина му е трудно да направи избор.
— Добре, пускай го тоя шедьовър — каза Джейми — и дай да видим защо Прескот го харесва толкова.
Филмът започна с изглед, заснет от хеликоптер, чийто полет следеше начупена брегова линия с вълни, разбиващи се в скали, над които се надвесваха брулени от вятъра борове.
Бяха минали само трийсетина секунди от началото на филма, когато Кавано и Джейми се наведоха напред смаяни.
— Мамка му! — измърмори Кавано. — „Лятно място“ уж се отнася за Мейн, а всъщност е сниман в…
— …Кармел — допълни Джейми.
Залепени за екрана, те гледаха как Клинт Ийстууд кара спортната си кола покрай острите извивки на брега. Двамата с приятелката му дълго се разхождаха по плажната ивица.
— Но това е същият плаж, който видяхме и в „Лятно място“ — каза Джейми. — Начупената форма на залива е толкова характерна, че едва ли има друго такова място.
— Гледай, да видим дали ще се появи и къщата — каза Кавано, без да откъсва очи от екрана.
Във филма нямаше изобщо кадри с тази къща, но това не беше от значение. Когато филмът свърши, Джейми и Кавано бяха напълно убедени: двата филма бяха снимани на едно и също място.
— Какво още забеляза, като се качи при Прескот? — обърна се Джейми към него. — Спомена за някакви книги.
— Нещо за фотографията… една от тях ми заприлича на порносписание. И геология. И Робинсън Джефърс.
2.
Отвън библиотеката в Харисбърг бе украсена с вити, затъмнени стъкла, а вътре разполагаше с просторна читалня с много компютри. Кавано и Джейми пребродиха всички рафтове и събраха купчина книги на една от масите в единия ъгъл.
— Чуй това — прошепна Джейми. — Заливът в „Кармел край морето“, както се нарича официално градът, е на върха на огромна подводна падина, която съперничи на Големия каньон. Геолозите са очаровани от това място.
— Това обяснява една от книгите — каза Кавано.
— Освен това градът е известен със своите писатели, художници и фотографи. — Въпреки че натърти на думата, Джейми успя да я каже, без да повишава глас. — Там е живял Ансел Адамс3. А също и Едуард Уестън4.
3
Ансел Адамс — Професионален фотограф, известен най-вече с технически нововъведения и майсторско представяне на планински релеф. Починал в Кармел (1902–1984 г.). — Б.пр.
4
Едуард Уестън — Един от най-известните фотографи на XX век, формулирал картинната естетичност. Починал също в Кармел (1886–1958 г.). — Б.пр.