— Знам кой е Адамс, обаче кой е…
— Нали каза, че онази книга за фотографията, дето си я видял у Прескот, ти заприличала на порнографско списание.
— Имаше някакво свързано със секса заглавие и на обложката ми се мярна гола жена…
— Страст.
— Моля?
— Заглавието на книгата дали не би могло да бъде „Форми на страстта“? Виж тук.
Джейми плъзна книгата към него. Името на фотографа бе Едуард Уестън. Обложката я нямаше, но когато Кавано прелисти страниците, видя снимка с най-красивата гола жена, която бе виждал.
— Ето тази снимка беше на обложката — каза той.
На фотоса бе седнала млада жена с наведена глава, опряла чело на ръка, подпряна на лакът в свитото й коляно. Беше съвсем гола, но не се виждаше никаква срамна част. Чувствената й поза напомни на Кавано на една снимка, която видя няколко страници преди това. Снимката бе на чушка, на която природата бе придала такава форма, че приличаше на мъж и жена, притиснати един в друг в любовна прегръдка. На друга снимка бе показана мидена черупка със същите еротични форми.
— Страстта — прошепна Кавано, вперил поглед в снимката. — Във всичките й форми.
След това той стигна до пейзажи на — както пишеше в книгата — Пойнт Лобос, близо до Кармел. Една след друга снимките показваха същия живописно извиващ се бряг, който вече бяха видели в двата филма.
— Има ли още някакво съмнение, че Прескот си е падал страшно по тия места? — попита го Джейми.
Една от библиотекарките мина край тях и като че ли не обърна внимание на драскотините на Кавано, но изгледа Джейми продължително, задето бе повишила глас.
Придала си извинително изражение на лицето, Джейми сведе поглед към книгата. Щом библиотекарката отмина нататък, тя прошепна:
— Каза, че Прескот се интересувал от голф. Пебъл Бийч е едно от най-прочутите игрища за голф. И съвсем малко по на север от Кармел. Каза също, че бил ценител на изтънчената кухня. А според това тук, в Кармел има повече ресторанти на единица площ от което и да е друго място. И за да допълним картинката изцяло, трябва да видим как се вмества в нея и Робинсън Джефърс.
— Вече го направих. — Кавано плъзна бележките, които си бе направил, към нея. — Джефърс и жена му Уна посетили Кармел през 1914 година и били толкова поразени от красотата му, че останали там до края на живота си. Джефърс купил земя, докарал гранит от скалите на плажа и с години строил къща, като направил дори и една дванайсетметрова кула. Нарекъл имението Тор Хаус, на името на някаква скална формация в Англия. Двамата с Уна починали там.
Кавано й показа сборник със стихотворения на Джефърс, насочвайки вниманието й към два стиха:
— Двамата с Прескот говорихме за кулата, когато се видяхме за пръв път, но тогава нямах представа за какво става дума.
— Сега вече имаш.
— Сега вече имам.
3.
Двамата решиха да пътуват с колата. Поради повишената бдителност на охраната по летищата Кавано отхвърли пътуването до Кармел по въздуха. Трябваше да се минава през безброй контролни пунктове, да се показват документи, а фалшивият паспорт и шофьорска книжка, които му бе направила Карен, му ги бе взел Едгар. На това отгоре Ръдърфорд сигурно бе пуснал информация да се търсят хора, отговарящи на описанието на тях двамата. Като се прибавят и другите трудности — без да се смята оръжието, с което трябваше да пътуват, — най-добрият вариант бе колата.
Освен това така Кавано получаваше възможност да си излекува раните. За останалите участници в движението таурусът бе просто поредната обикновена кола с най-обикновени пътници, макар изподрасканото лице на мъжа вътре да навеждаше на мисълта, че скоро май е преживял някаква неприятна случка. И вероятно това бе причината да си пуска брада.
Междущатска магистрала 80 ги прекара през Охайо, Индиана, Илинойс и Айова.
Като минаваха през Небраска, загледан в безкрайните равнини, Кавано каза:
— Напомня ми на Оклахома.
— О?
— Като бях малък, бяхме там една-две години.
Джейми му хвърли изпълнен с любопитство поглед.
— Баща ми извади лошия късмет да сондира за петрол след петролния бум… — Той млъкна за момент, после продължи с колеблив глас: — Имах си куче. Нищо особено. Обикновен помияр. Горе-долу колкото коли голям…
Джейми го погледна очаквателно.
— …Тримата с мама и татко доста се мотахме, докато татко си търсеше работа. И понякога единствената, която успяваше да си намери, обикновено бе и най-опасната. Веднъж, бях още малък, го видях да гаси пожар, избухнал на един петролен кладенец. Бе облечен в скафандър като космонавт. С помощта на булдозер и динамит, успя да потуши пожара. След това се напи. Доста пиеше. Прибра се вкъщи същата вечер и двамата с мама се скараха. И когато се опитах да му попреча да удари мама, той удари мен. Тогава се намеси и кучето и татко показа на всички кой командва у дома, като преби кучето с ритници до смърт…