Кавано с изненада усети стягане в гърлото.
— Забележете стиха, който Робин гравира в тази греда — продължи гидът. — Той обаче не е негов. Написан е от Спенсър и е едно от любимите му произведения — „Кралицата фея“:
Кавано изведнъж се почувства кух, празен.
— А сега ме последвайте в Хоук Тауър — каза им възрастният мъж.
Като се има предвид трезвия поглед на Джефърс по отношение на човешката безпомощност спрямо непобедимата сила на природата, Кавано бе изненадан от хумора, който Джефърс бе вложил в кулата. Направена отначало като място за уединение на Уна и за игра на синовете им, в нея имаше подземие и „тайна“ вътрешна стълба, където децата да се крият. От най-горната тераса, както и от няколкото тесни прозореца, се виждаше океанът.
— Уна умря през 1950 година, а Робин — през 1962-а — разказваше гидът. — Тя — от рак, а той — от най-различни болести. От пушенето артериите му се бяха втвърдили и дробовете му не работеха добре, но тъй като и без това не можа да се възстанови напълно от смъртта на Уна, смятам, че причината за смъртта му беше разбито сърце. Тя беше на шейсет и шест години. Той — на седемдесет и пет. Все още млад, би казал човек, и въпреки това колко изпълнен със смисъл живот. Това не го казвам на децата, чиито учители ги водят тук, но го казвам на вас. Когато са били млади, те са изпращали синовете си да си лягат в някоя от таванските стаи. После са оставали сами и са… — Тук старецът се поколеба само миг. — …правели любов в стаята за гости, преди да си легнат в другата стая горе. Леглото, в което са правели любов, е същото, в което са лежали и са очаквали смъртта. Пепелта им е погребана заедно в онзи ъгъл на градината.
Откъм улицата се чу шум от отварящи се и затварящи се врати на кола. Кавано вдигна поглед над цветята и дървената ограда и видя едно семейство, току-що слязло от семейния ван.
— Ето тук има откъси от стиховете на Робин. — Гидът им подаде няколко фотокопирани брошури. — Ако имате въпроси…
— Всъщност аз имам. — Кавано хвърли поглед към приближаващото семейство, убеждавайки се, че бащата не е Прескот. — Но той не се отнася за Робинсън Джефърс.
Гидът кимна и зачака.
— Търся един човек. Почти съм сигурен, че скоро е дошъл насам. Голям поклонник е на Робинсън Джефърс.
Гидът отново кимна, като че ли всеки разумен човек би трябвало да е голям поклонник на Робинсън Джефърс.
— Казва се Даниъл Прескот. — Кавано силно се съмняваше, че Прескот ще използва истинското си име, но нищо не му струваше да опита.
— Името нищо не ми говори.
— На около четиридесетина години е. Около метър и осемдесет. С очила. С мустаци е, но мислеше да си пуска брада.
— Съжалявам, не мога да ви помогна — отвърна гидът. — На това описание отговарят много мъже. Виждам толкова много хора, че всички ми се мержелеят пред очите.
— Ясно. Освен това бе и доста дебел. Но докторите му бяха заповядали да свали всичките излишни килограми. Да сте виждали някого на четиридесетина години, който явно напоследък е свалил доста килограми?
— Е как мога да позная?
— Ами кожата ще му виси като чужда, особено под брадичката.
— И това не ми напомня нищо. Но ако видя някой такъв, искате ли да му предам нещо от вас?
— Не — каза Кавано. — Всъщност истината е, че съм частен детектив и се опитвам да го намеря.
Очите на гида се разшириха.
— Има три жени и дванайсет деца. Когато зареже домашните си задължения, той побягва. Променя името си. Не плаща издръжката на децата. Истински гадняр. Смятаме, че е дошъл към района на Кармел и има намерение да създава ново семейство. И един Господ знае кога ще изостави и следващата си жена. Наеха ме да го намеря и да го накарам да отговаря за някои свои дела. Смешното в случая е, че е голям поклонник на Робинсън Джефърс, но не е научил нищо от верността и отдадеността, за които той пише в поезията си.
Гидът изглеждаше силно обезпокоен от мисълта, че някой е могъл да не схване истината в творбите на Джефърс.
— Ако този шегаджия намине, опитайте се да забележите номерата на колата, да разберете името му или нещо от този род — помоли го Кавано. — Обаче гледайте да не ви заподозре нещо.
— Ще действам умело.
— И, за бога, не му казвайте, че съм тук.