Кавано помълча малко.
Прибоят продължаваше да гърми.
— По дяволите! — каза той най-сетне.
— После зачаках шанса си.
— Как успя да упоиш Дженифър?
— Ако обичаш, спести ми дезинформацията, а? На документите в чантичката й пише, че се казва Джейми. Обадих се да поискам услуга от една моя приятелка. Единствената ми приятелка, би трябвало да добавя. Благодарение на теб Министерството на правосъдието разследва лабораторията на Прескот и всички, свързани с нея. В настоящия момент военните, с които имахме контакт, са готови да кажат, че както Прескот, така и аз, никога не сме съществували на този свят. Приятелката ми даде на Джейми да си смръкне от това нещо. — Грейс му показа малък флакон спрей. — Оня тип зад рецепцията с облекчение приветства решението ни да изведем Джейми навън. Припадъкът не е най-добрата реклама за една фитнес зала. Освен това и патериците ми помогнаха. Никой не би си помислил, че жена с патерици може да играе някаква друга роля освен на жертва.
На Кавано му се струваше, че сърцето му бие по-силно от прибоя.
— Как е Джейми?
— Както би могло да се очаква. Но къде ще бъде, зависи изцяло от теб. Времето стигна ли ти да разбереш колко много ти липсва? Готов ли си да направиш това, което ти се каже?
С туптящи слепоочия Кавано я изчака да обясни.
— Трябва ми Прескот — продължи тя. — Това е единственият начин да убедя военните да не ме смятат за излишна тежест. Ако го намеря или пък представя доказателство, че е мъртъв, те отново ще възстановят доверието си в мен дотолкова, че да ми позволят да изчезна при мои условия, а не при техни.
На Кавано едва не му прилоша.
— Ти ще ми го хванеш — каза Грейс.
— Но ти си ни следяла из целия район. Не ти ли стана ясно, че и аз не знам къде е. По дяволите, знам точно толкова, колкото и ти!
— Но ти имаш два здрави крака, което, благодарение на теб, не може да се каже за мен — отбеляза Грейс. — Намери го до утре сутринта по това време.
— До утре?
— Толкова време имаш. Толкова време имам и аз. Ако положението с Прескот не бъде уредено до утре, моите хора от военните ще се паникьосат до такава степен, ще загубят дотолкова доверието си в мен, че няма да мога никога да го възстановя. Намери го. Ето ти номера на мобилния ми телефон.
Грейс подаде на Кавано едно листче.
— Искаш да ти го докарам?
— Да ми го докараш ли? По дяволите, не! Искам да го убиеш и след това да ми покажеш трупа му.
Кавано не можа да не си помисли, че именно желанието да бъде убит Прескот бе предизвикало цялата тази каша.
— Ето — каза Грейс. — Може би това ще ти помогне.
Тя му подаде флакона със спрея, от който Джейми бе припаднала.
— Има трайност два часа — каза тя. — Препаратът прониква през кожата. Гледай да си сложиш найлонови ръкавици, когато работиш с него. — Докато Кавано го прибираше в джоба си, тя продължи: — Ако до утре сутринта по същото време не се обадиш, следващото нещо, което ще получиш от мен, ще бъде трупът на Джейми.
Двамата се гледаха втренчено, без да помръднат.
Прибоят ревеше в далечината.
Грейс бавно изчезна в мъглата.
Докато тупкането на патериците заглъхваше нататък, мъглата като че ли стана по-студена. Треперейки, Кавано понечи да тръгне след нея, надявайки се тя да го заведе при Джейми. Но да я следи пеша само за да я види как след малко се качва на колата си и изчезва, беше безполезно. Дори да видеше марката на колата и номера й, нямаше как да я проследи. Нещо повече — бе длъжен да приеме, че Грейс кара кола под наем, щеше да я върне и всичко щеше да свърши дотук. Другият начин бе да изтича до тауруса и бързо да се върне със смътната надежда, че тя още няма да е стигнала до колата си. Но в тази мъгла той трябваше да запали фаровете и Грейс щеше да ги види. Ако сметнеше, че е в опасност, тя можеше да убие Джейми и да положи всички усилия сама да изчезне.
Не, каза си той. Трябва да намеря Прескот.
И после, запита се той. Мога ли да разчитам на Грейс да спази обещанието си и да пусне Джейми?
Туп-туп. Тупкането на патериците вече се чуваше едва-едва. Покрай него минаха размазаните от мъглата светли петна на два фара и отминаха нататък.
Той се спусна по обвитата в мъгла улица към мястото, където бе оставил колата. Да убия Прескот ли, помисли си той. Ще го убия, ама друг път! Трябва да го запазя жив. Това е единствената ми надежда да си върна Джейми.
Но преди това трябва да го намеря — и Бог да ми е на помощ!
12.
— Ръдърфорд на телефона — отвърна дълбок баритон.
Вмъкнал се в телефонната кабина на една бензиностанция, Кавано притисна слушалката към ухото си.