— Още ли мразиш китайска храна?
Колебанието на Ръдърфорд трая само миг.
— Егати и бойното поле, дето го заварихме.
— Самоотбрана.
— Ще бъдеш много по-убедителен, ако се мернеш насам и ни обясниш какво е станало. Имаш ли представа колко агенти те търсят и колко закона си нарушил? Сигурно не искаш да ми кажеш откъде се обаждаш, нали?
— С удоволствие, тъй като от проследяването и без това ще ти кажат. Кармел.
— Браво на теб, че си намерил време за отпуск. — Гласът на Ръдърфорд преливаше от сарказъм. — Някой ден и аз ще си взема… — Около него прозвучаха хаотично объркани и възбудени гласове. — …когато се измъкна от тая каша с лабораторията на Прескот. От Министерството на правосъдието смятат, че са разбрали кои военни са поръчали изследванията на Прескот, но след като лабораторията му е разрушена, а той самият е изчезнал, няма как да ги свържат с лабораторията или да докажат, че тя е произвеждала несанкционирани химически оръжия. Същото важи и за доказването на факта дали са изпробвани върху цивилни лица и военни.
— Може би мога да помогна да се намери доказателство — каза Кавано.
— В началото на тази седмица ти имаше шанса да го направиш, но предпочете да го изпуснеш.
— Наложи се да променя емоционалното си решение. — Кавано стисна слушалката така, че пръстите го заболяха.
— И как ще обясниш тази чудотворна промяна?
— Жена ми изчезна. — Опитвайки се да говори твърдо, Кавано му обясни какво се бе случило с Джейми и какво трябва да се направи, за да я отърве. — Искаш ли да работиш с мен да намерим заедно Прескот и да го използваме като примамка?
— Да работя с теб ли? Виж какво, преди това не искаше да включваш нас, защо сега ние трябва да включваме теб?
— Защото в замяна мога да ви кажа накъде да гледате.
— В Кармел? Това и без теб го разбрах.
— Мога да ти кажа далеч повече, но чуй ме хубаво. Ако не свършим тази работа както трябва, тя ще бъде убита.
Единственият отговор, който Кавано получи, бяха възбудените гласове на заден фон. Ръдърфорд явно усилено мислеше.
— И какво значи това „както трябва“? — попита най-сетне той.
— Провери всички голф клубове в района Монтерей-Кармел. Вземи имената на хората, които са се обаждали за резервации за игра през последните три седмици.
— Но те сигурно са хиляди.
— След това се свържи с всички агенции за продажби на недвижими имоти в района. Вземи имената на всички, които са закупили или взели на лизинг имоти тук през последните три седмици. Ако Прескот го е взел на лизинг, може да го е сторил чрез някой друг, а не чрез агенциите наистина, но все пак трябва да започнем отнякъде. После сравни имената им с този от списъка с голф играчите. Търси някакъв общ знаменател.
Ръдърфорд отново млъкна за момент.
— С бая народ трябва да говоря. Това иска време.
— Нямам никакво време! Днес следобед, Джон. Ще ти се обадя следобед.
Едва се въздържа да не тресне слушалката с всичка сила. Подтичвайки към колата, той не можа да не си помисли, че обаждането му до Ръдърфорд бе точно онова, за което го бе молила Джейми още в началото.
13.
— Боб Банистър. — Кавано протегна ръка за поздрав.
— Вик Маккуийн. — Инструкторът вложи доста голяма доза мъжка искреност и сила в ръкостискането.
Кавано му позволи да му мачка пръстите няколко секунди и после си дръпна ръката.
— Пиша за едно ново фитнес списание, наречено „Наше тяло, наше здраве“. Намира се в Лос Анджелис, но благодарение на електронната поща и интернет, няма нужда да ходя чак дотам.
Вик кимна със съчувствие към всеки, който би бил принуден да изостави чистия въздух на Кармел Вали и да се гмурне в смога на Лос Анджелис.
— Моите редактори са доста запалени по една идея, която им предложих — продължи Кавано. — Искам да напиша статия за това колко бързо хората могат да влязат във форма, ако са наистина твърдо решени да го направят.
Вик наклони глава на една страна, заинтересуван. Двамата седяха един срещу друг в офис, по чиито стени и лавици се виждаха различни фитнес трофеи, снимки на Вик с разни други добре сложени личности и невероятно здравословно изглеждащи хора в оскъдни тениски — навярно знаменитости в тази сфера на действие.
— Става дума за най-тежките случаи — говореше Кавано, — за хора, които се задъхват само докато прекосяват стаята, които са толкова дебели, сякаш са готови всеки момент да получат апоплектичен удар. Статия, от която да стане ясно, че няма никакво значение каква развалина е бил даден човек — стига само да има мотивация, диета и напътствия, той може да влезе във форма, може да промени живота си драматично за относително кратък период. Не за шестте месеца или година, които смятате вие за нормално. За хора, изоставили се до такава степен, шест месеца или година са цяла вечност. Не могат да си представят как страдат месец след месец в продължение на цяла година. Те искат бързи резултати. Как беше оня лаф… ъ-ъ… „Лошото на моменталното удовлетворение е, че се бави твърде дълго“.