Вик сви вежди.
— За какъв период от време става въпрос?
— Месец. Искам да знам дали е възможно човек, който е наистина с доста голямо наднормено тегло, подложен на здравословна диета, напътстван как да използва всички уреди тук, да се окуражава, да се наблюдава, да идва тук по няколко часа дневно, да му се вдъхне решимост и изобщо да мине през цялата необходима процедура — и в края на краищата да свали много килограми и да заприлича например на вас.
— На мен? За месец? По дяволите, в никакъв случай!
— Но може ли все пак да настъпи драстична промяна?
— Доста опасно би било.
— Но също така опасно е и да си развалина — вметна Кавано. — Това, което искам да напиша, е статия за положението преди и след това. Искам да покажа, че фитнес клуб като този тук например може да прави чудеса за много кратко време. Мотото на материала ще е нещо от рода „Не е нужно да си търпелив, нужна е само мотивация“.
Вик се замисли.
— Може и да стане, ако се посочат рисковете от бързината.
— Преди да изпратя статията за печат, ще ви я дам да я прочетете, за да сте сигурен, че всичко е както трябва. Може би ще приложим и някоя и друга снимка с вас и с някои от чудодейните случаи, които сте имали.
— Снимки с мен? Ама разбира се.
— А вашите членове в момента? Някой от тях да отговаря на описанието ми?
— Ами има един тук, който започна преди шест месеца, който…
— Имам предвид човек, който наскоро е започнал, за да мога да го снимам по време на различните етапи на процедурата.
— Нямам такъв в момента — съкрушено отвърна Вик. — Означава ли това, че няма да пишете за мен и за клуба в статията?
14.
— По-голямата част от членовете ни са в страхотно състояние. От време на време идват нови за кратки процедури, но не и през последните три седмици.
— Правим чудеса с хората, ако ни дадат шанс, но…
— Не и през последните три седмици.
— Май точно такъв човек имам — отвърна приличния на северен бог инструктор.
Кавано не реагира. Това бе десетият фитнес клуб, в който влизаше. След като бе оставил зад гърба си Кармел, Пасифик Гроув и Монтерей, той в момента бе на шестнайсет километра по на изток, в община Сийсайд на Монтерей Бей, съвсем близо до старата военна база Форт Орд. Полагайки усилия да запази спокойствие, Кавано насочи химикалката към бележника си и се приготви да пише.
— Наистина ли?
— Казва се Джошуа Картър. Не Джош. Джошуа. Изрично наблегна на това. Дойде при нас преди… — Инструкторът се замисли за момент. — …няма три седмици. Спомням си, защото изглеждаше толкова зле, че помислих дали ще се придържа към програмата. Но оттогава идва редовно всеки следобед. Подчертавам — всеки следобед. Стои четири часа. Отначало си помислих, че се убива, че ще падне мъртъв под щангите или на някой друг уред, но той разпределя усилията си правилно, работи по стабилен график и не преиграва и не се напряга прекомерно. След това отива в сауната и сваля още килограми.
Кавано успя някакси да потисне треперенето в ръцете, докато се правеше, че трескаво записва. Сърцето му работеше на високи обороти през цялото време.
— Май точно за моята статия.
— Единствената беда е в това, че сте закъснели със снимките.
— Какво значи закъснял?
— Той е толкова упорит с работата и диетата, че откакто дойде, видът му е доста по-различен. Почти не можах да го позная, когато се върнах след тридневна екскурзия в планината. Аз лично не бих могъл да се справя с такова темпо, с каквото той. Единствените снимки от преди, които има обаче, са вероятно само у него.
— Е, ако няма снимки, няма какво да си губя времето. Какъв му е номерът на телефона и адресът, за да го питам? — Кавано зададе въпроса без въпросителна интонация, което накара инструкторът да се задейства веднага.
— Момент да видя. — Клавиатурата на компютъра затрака. — Виста Линда седемдесет и осем. Това е от ония нови улици, които ги построиха, след като голф игрището от Форт Орд мина към общината. — Инструкторът записа номера на телефона. — Знаете ли, тук нещо ме притеснява. Трябва да съм честен с вас.