— Да? — Заставайки нащрек, Кавано се запита дали инструкторът изведнъж не го е заподозрял, че не е журналист.
— Колкото повече си мисля, толкова повече се убеждавам, че Джошуа може и да не става за статията ви. Той влиза толкова бързо във форма, че това е направо противоестествено. Често си мисля, че се дължи не само на насърчението, диетата и помощта, която му оказваме.
— Какво искате да кажете? — Кавано разбра какъв ще е отговорът, но се направи на озадачен.
— Какво да ви кажа? Не искам да ви създавам проблеми със списанието, ако напишете статията си и те я отпечатат и след това някой открие, че голяма част от драстичната промяна у Джошуа се дължи на…
— Стероиди?
— Всичките тия приказки за щангистите и професионалните футболисти, стероидните скандали по време на олимпийските игри, слуховете, че някои от тенисистките ги вземали… Всичко това петни фитнес бизнеса. Някои хора ме гледат с всичките тия мускули и си викат: „Естествено, ако взема стероиди, всеки може да изглежда така“. Аз обаче се кълна в Бога, че никога през живота си не съм докосвал стероиди. Те са причина и за инфаркти, и за инсулти. Те противоречат на всякакъв принцип за здравословен живот, а именно принципите за здравословен начин на живот ме доведоха в този бизнес.
Биохимик е в края на краищата, помисли си Кавано. Разбира от тия неща. А на глас каза:
— Попитахте ли го за това?
— Въпросът го смая. И се закле, че няма нищо общо с тази химия.
— Обаче? — подсказа му Кавано.
— Една част от мен не може да си представи по какъв друг начин е възможно да постигне такава промяна с организма си.
— Когато се видя с него, ако се съгласи да ми помогне, ще го попитам. Как изглежда?
— Около метър и осемдесет висок. Малко над четиридесет. Все още е пухкав, но не много. Непрекъснато отслабва и става все по-строен. Една от причините да не го позная, като се върнах от екскурзията, беше, че си бе обръснал главата. И си е пуснал брадичка.
Последното изречение му напомни за брадичката на Роберто, а това пък му припомни и за разбитата му глава.
— Както ми го описвате, май е фотогеничен. За статията е супер. — След всичко изживяно му се искаше да види и главата на Прескот разбита, но засега трябваше да потиска гнева си. Най-важното сега бе да отърве Джейми, но за да го направи, да принуди Грейс да я върне, Прескот му трябваше жив. — В колко часа обикновено идва?
— Около един.
Кавано погледна часовника си. Цялата сутрин му бе отишла в търсене. В момента беше 12,35 ч. Времето! Нямаше никакво време.
— Той сигурно работи нощем, щом има толкова много свободни следобеди.
— Да работи нощем ли? — изненада се инструкторът. — Аз пък мисля, че той изобщо не работи.
— Не разбирам.
— Облича се добре. Златен часовник на ръката. „Пиаже“ или нещо от този род. Знам, че е скъп, защото когато дойде в клуба, изрично ни запита дали шкафчетата в съблекалните се заключват добре. Кара чисто ново порше. И то не бокстър, а карера. Живее в готин квартал. Имам чувството, че притежава толкова много пари, че няма нужда да работи.
Златен часовник, а, каза си Кавано. Порше. Тоя не помни ли какво му казаха? Да е по-тих от водата и по-нисък от тревата.
— Пари ли има? Съжалявам да го чуя — каза той гласно.
— Какво искате да кажете?
— Богаташите обикновено държат много на невмешателството в личния им живот и никак не обичат да пишат статии за тях. Страх ги е, че това насочва крадците към тях или кой знае какво. Затова ще ви помоля за една услуга. Когато Джошуа дойде, не му казвайте за нашия разговор. Нека се опитам да подходя към него както аз си знам. В противен случай няма да мога да го накарам, особено пък ако разбере, че вие сте говорили за него. О, да, добре че се сетих. Ако подозре, че вие сте ми казали за вероятността да употребява стероиди, може да се ядоса не на шега и да ви съди.
— Исусе Христе, да съди мен?!
— Може би дори клуба. Богаташите са такива. Но не се безпокойте. Няма да ви намесвам. Просто не говорете с него преди мен.
— Човече, аз никога не съм разговарял с вас, честна дума.
— Порше, а?
— Аха.
— Ако някога спечеля на лотарията, и аз ще си купя. Червено. Това е любимият ми цвят.
— На Джошуа е бяло.
15.
В 12,55 ч. в паркинга, вдясно от постройката от дърво и стъкло на клуба, се вмъкна бяло порше. Затаил дъх, Кавано го гледаше от другата страна на улицата от едно кафе и бързо записа номера му в бележника си. Преструвайки се, че се наслаждава на кафето, той се бе изтегнал на стола във вътрешността на кафенето, далеч от прозорците му. Видя как бялата кола спира на едно от местата. Отвътре излезе висок и като че ли леко пълен човек. Дори оттук си личеше, че черните му обувки, сивите панталони и синият пуловер са маркови и скъпи. Главата на мъжа бе бръсната. Беше с брадичка. Добър тен, слънчеви очила.