Кавано успя да запази спокойствие, докато оставяше кафето си, и трескаво се опитваше да съсредоточи вниманието си върху човека, наричащ себе си Джошуа Картър. Ако това бе Прескот, промяната бе смайваща. От подпухналия и широколик мъж се получаваше нещо съвсем различно, тялото му просто придобиваше нова форма. Макар да имаше още доста килограми за сваляне, това, което вече бе стопил, бе преобразило контурите на бузите и челюстта му. Брадичката и бръснатата му глава също променяха силуета му като цяло, придавайки му по-едър и мъжествен вид. По свой странен начин бе станал почти красив. Под удобното си облекло този мъж бе започнал да набира повече сила и увереност в тялото си.
Като се има предвид колко време е изминало, това просто е невъзможно, каза си Кавано. Няма начин тук да не са намесени стероиди или пък… Изведнъж му хрумна нещо друго. Прескот да не би да е изолирал някакъв хормонален стимулант?
Човекът спря за момент, огледа паркинга и района около него, после иззад предната седалка измъкна спортна чанта. Дали проверяваше околността от предпазливост, или просто гледаше без определена цел? Тъй като носеше слънчеви очила, Кавано не можеше да разбере накъде гледа, докато крачеше бавно към входа на клуба. Но преди да отвори вратата, не остави никакво място за съмнение, като се обърна назад и огледа улицата.
16.
Петдесет. Петдесет и две. Петдесет и четири. Стиснал здраво волана, Кавано караше бавно по Виста Линда, четейки номерата на къщите. Улицата се състоеше от претенциозно проектирани къщи за милиони долари с прекрасен изглед към онова, което наричаха голф игрище „Байонет-Блекхорс“ — име, останало от времето, когато Форт Орд е бил действащ.
Шейсет. Шейсет и две. Шейсет и четири. Въпреки близостта на голф игрището, Кавано не можеше да разбере защо Прескот бе избрал да живее в района на полуостров Монтерей, а не в самия Кармел. Може би го бе страх да живее на място, което би могло по някакъв начин да се свърже с него. Но ако се прави на толкова предпазлив, защо, по дяволите, носи златен часовник и се мотае наоколо с порше?
Седемдесет. Седемдесет и две. Седемдесет и четири. Кавано бе решил да научи каквото успее за къщата, да намери начин да влезе и да използва спрея, който му бе дала Грейс, за да залови Прескот и да го изтъргува срещу Джейми. Без съмнение трябваше да се пребори с алармената система, а това означаваше, че ще е много трудно да влезе, без да бъде забелязан от съседите — но друг избор нямаше.
Седемдесет и шест. Седемдесет и осем беше малко по-нататък — внушителна и импозантна двуетажна къща в стил псевдолатино, с керемиден покрив и…
Кавано забави, вперил поглед в табелата „Продава се“, забита в предния двор.
17.
— Извинете, че ви безпокоя — каза Кавано на възрастния човек с рехава косица, който му отвори, — но видях табелата отвън.
От твърде много стоене на слънцето потъмнялата като пергамент кожа на лицето му бе насечена на ситни бръчици и строгата му физиономия само ги подчертаваше още повече.
— Баща ми е хирург в Чикаго и е решил да се оттегли на спокойствие тук — продължи Кавано. — Луд е на тема голф, затова се поогледах наоколо да видя какво има за продан. Онази къща отсреща изглежда супер, но това е наскоро застроена площ и се питам какво му има на мястото, че се продава толкова скоро.
— Тази отвратителна табела — отвърна мъжът.
— Моля?
— Казах й да пусне къщата за продажба на частния пазар. Само това ни трябва сега — табела като онази там да щръкне по средата на двора и да придава на квартала неугледен вид, та като идват агентите и хора, дето не могат да си позволят да живеят тук, да си мислят кой знае какво. Кой обаче те чува? Щом Сам умря, жена му на минутата обяви къщата за продан.
— Сам?
— Джеймисън. Двамата с него се нанесохме в един и същи ден преди две години. Той умря вчера сутринта на голф игрището и тази проклета табела цъфна в двора същия ден следобед.
18.
Спрял на най-близката бензиностанция, Кавано изтича към телефона. Пъхна фонокартата в цепката и набра номера.
— Ръдърфорд — каза дълбокият баритон.
— Какво става с ония списъци? — попита Кавано бързо, изненадан от това колко се е задъхал.
— Шестима агенти въртят телефоните нонстоп оттук, от Вашингтон. Изпратихме агенти от Сан Франциско и Сан Хосе да се свържат с агента, отговарящ за района Кармел-Монтерей. Но все още не сме се свързали с много от агентите по недвижими имоти, а колкото до игрищата за голф, хората, желаещи да играят там, са повече и от целия китайски народ.